Един от най-известните и влиятелни романи на Кърт Вонегът „Закуска за шампиони“ навършва 50 години и в тази достолепна за една книга възраст се публикува в ново издание, като текстовете към оригиналните илюстрации на автора са адаптирани на български за първи път.
„Закуската“ е в превод на Людмила Харманджиева и с корица от Милена Вълнарова, която стои и зад библиотечното оформление на цялата колекция от книги на Вонегът. Тя адаптира и текста към авторовите рисунки на български език.
В този свой роман модерният класик, от чиято смърт днес, 11 април, се навършват 16 години, не изневерява на стила си – той отново е сатиричен, „изискано неучтив“, критичен към американската култура, но и мъдър и състрадателен към човека, чийто крехък ум е паднал жертва на обществото. Негов главен герой тук е неуспелият писател на научна фантастика Килгор Траут, познат на читателите от други творби на автора: „Времетръс“, „Затворникът“, „Кланица пет“ и „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“. Изключително плодотворен като писател – автор на над 117 романа и над 2000 разказа, творбите на Траут са оценени високо само в порнографските списания. В „Закуска за шампиони“ го виждаме депресиран с различни здравословни проблеми. Неговото окаяно състояние (и творчество) действа като катализатор на Дуейн Хувър, търговеца на понтиаци. Казано направо, бизнесменът полудява, а поведението му става все по-разрушително.
„Закуската“ е книга за психичното здраве на човека и как обществото и неговите изкривени ценности осакатяват индивида. Във времена, когато е ясно, че американският рай не съществува, а думата „благоденствие“ е забравена, Вонегът ни препоръчва да изчистим съзнанието си от „всичките боклуци, които са се на трупали в него – задници, знамена, долни гащи“. Защото без култура, благородство и хармония животът е невъзможен.
Кърт Вонегът си подарява този роман за своя 50-и рожден ден. Книгата е публикувана малко след това през 1973 г. и прекарва общо 56 седмици в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Ако я разглеждаме като евфемизъм за недъзите на едно общество, днес тя би се задържала поне 100 седмици в класацията за най-четени заглавия. Метафоричната картина, която ни представя, е следната– един сифилистик стои на кръстопът, но не може да движи краката си и няма как да потегли напред, нито да се върне назад към по-добрите времена. Смешно е, но и болезнено тъжно, също като всичко случващо се днес.
