"Пакетче желирани бонбони" е литературен дебют за Татяна Гишина, която е дипломиран психолог, който мечтае да поспори с Юнг, и магистър по бизнес комуникации, който всъщност е истински интроверт.
Това е история за любовта – ограничаващата, предсказуемата, с която по-скоро се примиряваме, и другата – почти невъзможната, но споделената, която ще срещнем съвсем случайно из улиците на любимия Пловдив. Автор на оригиналната корица на романа е художникът Стоян Атанасов, а с ръкописа му Татяна преминава майсторски клас по творческо писане с редактор писателката Ина Вълчанова.
Дея Арнаудова е тридесет и две годишна жена, която има всичко – успешна кариера и завидни финансови възможности, мъж, който я обича, живот, за който е мечтала. В този живот няма място за излишни въпроси, за излишни чувства и за излишни спомени. Но едно телефонно обаждане преобръща всичко. Връща я назад в детството и изравя болка и тайни, дълбоко скрити от годините и вината. Пламен е увлечен в рутинния ритъм на мъж, който в новините биха определили като средностатистически българин. Но дори познатата ни до болка рутина крие в себе си изненадващи обрати, пази ги за подходящото време и място. Почти всички герои в романа ще трябва по различен начин да напуснат обитаваните зони на комфорт, за да опознаят по-добре свободата, щастието и самите себе си.
Историята на Дея и Пламен ще нашепва на читателите, че независимо от хаотичната динамика на ежедневието ни, вероятно там, под звездите за всекиго има по някой, който е специално предопределен за него, а понякога предопределени са и закъснелите срещи. Пътят на прошката не е лек, но нима не са истински щастливи онези, които са решили да го изминат целия?
За първия си роман "Пакетче желирани бонбони" Татяна споделя: "Посланието, което донякъде ми се иска да оставя с романа, без да го натрапвам, смятайки, че посланията са истински предназначени за нас, само когато сами достигаме до тях, е да не поставяме под съмнение себе си, собствените си чувства и усещания за живота. Поне веднъж е нужно да се усъмним не в себе си, а в заобикалящия ни свят, който ни кара да мислим по един или по друг начин. Който ни внушава, че в живота за всичко има точни формули, които трябва да бъдат усвоени. Че любовта е подреденост, уют и рамкиран от обществото план, и затова любовта не наранява. Като счупването на стъкло. Изненадващо и необратимо. Всъщност единствено тази любов си струва. Онази, която идва, за да счупи фалшивите огледала и изкривени отражения, за да те накара да излезеш от зоната на комфорт и поемеш риска. Любов, която има вкус на желирани бонбони и носи усещане за детските ни боси разходки по тревата.
