В навечерието на празника на любовта издателство "Ентусиаст" преиздава стихосбирката с най-емблематичните творби на обичания български поет Дамян П. Дамянов. Книгата носи заглавието "Съкровения" и включва три цикъла с лирика на един от ярките таланти в новата българска литература – "Сърце", "Българийо" и "Няма да умра". Съставител на това специално издание е съпругата на поета – поетесата Надежда Захариева.
Името на Дамян П. Дамянов се е превърнало в символ за няколко поколения, а произведенията му – в непреходна съвременна класика. Редица родни изпълнители пеят песни по негови стихове. Сред тях е и примата на българската популярна музика Лили Иванова, която остава един от най-верните му приятели до края на дните му.
"Стихове пиша с едничката мисъл да съборя стената между себе си и хората. Аз не мога да ида при тях, нека песните ми идат и им кажат, че ги обичам", споделя Дамян П. Дамянов в първата си книга. Песните на сърцето, запяло от болезненост, могат да бъдат назовани с едно единствено име – съкровения. Съкровеността – плод на искреността, на честността и на откровеността на поета – е онова, което го превръща в любимия лирик на хиляди читатели.
Чрез нежните стихове на Дамян П. Дамянов сърце говори на сърцето и душа говори на душата. Духовната енергия, вложена в неговите съкровения, изпълва със сила всеки, докоснал се до тях.
***
СЪРЦЕ
Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!...”
...Но ти търпиш, защото си сърце!...
***
ПИСМО
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях —
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!
Аз исках да ти кажа две слова —
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах — не можах...
Кога ли съм се учил на това?
