В романа „Момичето от портрета” на Гергана Лаптева действието се развива паралелно в България и Аржентина. В двете сюжетни линии от различна гледна точка са описани исторически събития, случили се в периода от 20-те години на миналия век до днес. Няколко години след края на Първата световна война България се опитва да затвърди позициите си на европейската политическа карта, докато се бори с вътрешните си колебания, продиктувани от управлението на Александър Цанков. Това е време на съдбовни решения, на драматични разделения и обещаващи съюзи.
„Момичето от портрета“ е най-новият роман на Гергана Лаптева, завеждащ отдел „Култура“ в Българския антарктически институт (БАИ) и автор на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“ и „Третият слой“. Книгата е вдъхновена от действителни събития, като са използвани данни от архивите на Държавната агенция „Архиви”, Министерството на вътрешните работи, Националния исторически музей, Военноисторическия музей, както статии от пресата и свидетелски показания на очевидци през онези години. Участниците в интервютата с българските преселници в Аржентина също са действителни личности.
Повече за книгата
Първата сюжетна линия ни среща с Калина Борисова – млада и амбициозна журналистка, на която е възложено да направи интервю с оперната прима Елеонора Огнянова-Бръмова, една от големите звезди от средата на XX век. Поводът е годишнина от основаването на българската опера. Докато задава своите въпроси, журналистката постепенно се потапя в атмосферата на София между двете световни войни и вижда родния си град в съвсем различна светлина. Спомените на певицата я отвеждат по лъкатушещите столични улици, от Народния театър и Юнион клуб до Градската библиотека, църквата „Свети Спас” и католическата катедрала „Свети Йосиф” – сгради, повечето от които днес вече не съществуват, но са се превърнали в символ на тази отминала епоха.
Романтична и чувствителна по природа, Калина постепенно се сближава с възрастната дама и едно на пръв поглед обикновено интервю се превръща в искрено приятелство. Това, което силно привлича вниманието на журналистката, е портрет на младо момиче, окачен на стената в дома на Елеонора. На него е изобразена Рада – леля на Елеонора, загинала при атентата в църквата „Света Неделя” през 1925 г., заедно със своя съпруг – висш офицер от българската армия. Художникът е неизвестен, както и голяма част от историята около живота на Рада Огнянова. Инстинктът и журналистическият нюх подсказват на Калина, че зад портрета на миловидното момиче се крие нещо повече, нещо необикновено.
Във втората сюжетна линия, продължавайки своите проучвания, Калина заминава за Неапол, а след това и за Буенос Айрес. Разбирайки, че в действителност Рада не е загинала при атентата в църквата, а е избрала любовта и свободата, загърбвайки предишния си живот и раждайки своята дъщеря в страната на виното и любовта, журналистката тръгва по следите ѝ, имайки за цел да открие нейни живи роднини сред стотиците български преселници и техните наследници, живеещи зад океана. Следват много неочаквани обрати, докато истината за момичето от портрета излезе наяве.
Това е роман за свободата на избора и цената на честта, за дълга към родината и този към самите нас. Една история за търсенето на любовта като пътуване, което ни помага да се вслушаме в собствените си мечти и копнежи.
