"Любовта на музата" ни среща с Теофилия Хедърли, чиято мечта е да бъде звезда на оперната сцена също като майка си. След като майка ѝ се разболява, тя и сестра ѝ Елена, са поверени на грижите на техния чичо – лорд Дърам. Макар съпругата му да гледа на Теа като на прислужница, младата жена е подкрепяна от брата на баща си и започва да пее в операта. Всичко върви почти по ноти до момента, в който сестра ѝ Елена не изчезва безследно от пансиона, в който е изпратена. Единствената възможност да я открие, е да се съюзи с известния херцог Роузбъри.
Хенри Ричмънд – херцог Роузбъри, не вярва в любовта. Всъщност не вярва в нищо и в никого. Предаден от жената, с която е мислил, че ще прекара живота си, около него витаят какви ли не слухове за това какво точно се е случило с херцогинята. Неочаквано, непозната млада жена предизвиква интереса му и го привлича все по-силно при всяка тяхна среща. Теа е интелигентна, не се влияе от мнението на околните и не попада в стереотипите на висшето общество. Любовта не седи на дневен ред пред нито един от двамата, но какво са готови да направят, за да я последват?
Романът показва вътрешната борба и израстване на главната героиня. Тя е поставена пред невъзможен избор между повелите на общността и любовта, и силната си мечта да се превърне в оперна певица – професия, смятана за неподходяща за благородна млада дама.
Втъкани в сюжета са и теми като правото на личен избор, мястото на жената в обществото, балансът между личен живот и кариера, сестринската обич.
Авторката успява с много майсторство да ни запознае с интересни подробности от света на операта и разкрива повече за мястото на това изкуство в тогавашното общество, за което прави систематично проучване и се консултира със специалист.
"Любовта на музата" е история за силата на мечтите и обичта към изкуството, но и към най-близките и към самия себе си. Задължително четиво за почитателите на "Бриджъртън" и историческата романтична литература.
"Исках да разкажа историята на една смела жена, която знае кое е призванието ѝ и е готова да направи всичко, за да върви по своя собствен път." – споделя Ангелина и допълва, че образът на главната героиня в романа е бил най-голямото предизвикателството: "Да представя Теа възможно най-автентично, означаваше да задълбая дълбоко в изкуството. И трябва да си призная цялата музикална терминология ме затрудни много, оказа се доста по-лесно да науча порядките на висшето общество."
