След големия успех на луксозното издание на американската класика "Отнесени от вихъра" през 2020 г. изд. "Кръг" пусна на пазара ново издание на романа този път с меки корици.
Романът на Мaргарет Мичъл е сред най-известните в американската литература. Издаден за първи път през 1936-а и носител на "Пулицър", той се публикува непрекъснато на различни езици и не слиза от класациите за любими книги в своя 86-годишен живот. Филмовата му адаптация от 1939-а с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл е продала повече билети от всеки друг филм в кино историята, а е рекордьор носител и на 10 награди "Оскар", надминат единствено от "Бен-Хур" и "Титаник".
Какво превръща "Отнесени от вихъра" във вечна класика, която вълнува хора от различни поколения? След излизането на книгата, в края на Голямата депресия, тя запълва празнина у американските читатели с приказната си история за южните красавици и обречените конфедерати от Гражданската война. Истинска революция обаче е героинята Скарлет О’Хара, която макар капризна и суетна, притежава повече упоритост и смелост от всеки мъж в нейния свят.
"Ако "Отнесени от вихъра“ има тема, това е темата за оцеляването", казва самата Мичъл през 1936-а и пита: „Защо някои хора преживяват катастрофи, а други, очевидно също толкова способни, силни и смели, не успяват? Подобни примери има при всеки катаклизъм. Някои хора оцеляват, други не. Какви качества имат онези, които победоносно се борят, и нямат онези, които пропадат?".
През годините "Отнесени от вихъра" често е съпътствана с обвинения в расизъм, заради романтичната картина на робския Юг, която представя, твърде далеч от ужасите на реалността. Но романът е от онези богати и сложни книги, които десетилетия след написването си продължават да бъдат ценен документ за едно трудно време, белязало цяла нация. Мястото на романа в литературния пантеон на Щатите остава непокътнато, защото е летопис учебник за поколенията.
***
Маргарет Мичъл (1900-1949) пише "Отнесени от вихъра" десет години. Родена в столицата на американския Юг – Атланта, авторката разказва за събития и битки от Гражданската война, за които е слушала истории като малка. Тя работи като репортер за седмичника "Атланта Джърнъл", а след излизането на романа не се занимава с друго, освен да отговаря на стотиците читателски писма до нея. Все пак през военните 1941-1945 години Мичъл се присъединява към Американския червен кръст. Нейната внезапна смърт, след като е блъсната от автомобил, оставя в творческата й биография само "Отнесени от вихъра" и кратката новела "Изчезналият Лейсън".
