Сафо още приживе е възпята от съвременниците си като "божествената", като "втори Омир". Днес тя е обявена за най-великата поетеса на древността. Немският писател Зигфрид Обермайер, известен със своите познания за античността и с историческите си романи за древни герои, ни повежда по стъпките на тази необикновена жена, вкарва ни в нейното ежедневие и в нейния емоционален мир, изпълнен с любов, себеотдаване, музика и поезия. Една жена, намерила себеосъществяване в един мъжки свят. Романът "Сафо" излиза е вече на българския пазар.
Шест века преди Христа. Древна Гърция навлиза в периода на своя културен разцвет. На континента и на многобройните острови скулптори, архитекти и поети творят произведения, които ще останат в хилядолетията като свидетелства за една епоха, дала на света образци на човешкото духовно величие.
Егейският остров Лесбос, захвърлен почти до брега на Мала Азия, е разтърсван от политически раздори. И възпяван от велики поети. Арена на военни и на поетически битки. В тези смутни времена една дребна, нежна жена, издънка на заможен аристократичен род, дръзва да последва зова на своето предопределение, да остави сигурния, но неудовлетворителен семеен живот и да се посвети на поезията. И на своите ученички.
Въвлечена в политическите разпри на острова, Сафо е принудена да бяга с дъщеря си на о-в Сицилия, където прекарва години в изгнание. Сблъскала се със своята пълна неподготвеност да бъде съпруга и майка, тя наблюдава същото и при други млади жени. И у нея съзрява идея - да основе училище за девойки по подобие на училищата за млади момчета, в които те биват обучавани и подготвяни за ролята си в живота от своите ментори. След завръщането си на родния Лесбос Сафо осъществява своята идея и става първата жена, създала женско училище. Топлите, майчински отношения с нейните ученички стават повод за слава, но и за догадки, стигнали до наши дни.
