Право в урагана от емоции на едно разбито семейство ни пренася преведеният на повече от 20 езика роман "Когато вярвахме в сирени" от бестселъровата авторка Барбара О’Нийл, която прави дебюта си и у нас.
Обагрен със соления вкус на тъгата, "Когато вярвахме в сирени" е умело изплетен разказ за две сестри, разделени от трагедия и събрани отново от съдбата, които откриват, че миналото не винаги е такова, каквото изглежда.
"Сестра ми е мъртва от петнайсет години, а ето че я виждам в новините по телевизията."
Джоузи Бианки загива във френски влак по време на терористична атака преди много години. Тялото ѝ никога не е намерено, но предвид обстоятелствата е невъзможно да е оцеляла. Или поне в това вярва по-малката ѝ сестра Кит – лекарка в спешното отделение на Санта Круз, чийто живот остава безвъзвратно белязан от загубата на най-важния за нея човек.
Някога била целият свят на Кит, Джоузи изчезва завинаги, а след нея остава само болезнения спомен за слънчевите дни на калифорнийския бряг от детството им и истинското щастие. До момента, в който Кит не я зърва в телевизионен репортаж за бушуващ пожар в Окланд, Нова Зеландия.
Няколко секунди са нужни на жената да разпознае красивите черти на сестра си. Приликата е невероятна и недвусмислена. Няколко секунди, които променят всичко и донасят водовъртеж от емоции – скръб и загуба; гняв, разочарование и объркване.
Възможно ли е Джоузи да е била жива през всичките тези години? Каква е причината да се крие от Кит – сестрата, която я е обичала безрезервно, с всяка своя молекула?
В духа на романите на обичаната у нас Елин Хилдебранд, "Когато вярвахме в сирени" на Барбара О'Нийл е много повече от мистерия за безследно изчезнал човек. В дълбините на този майсторски изплетен роман за изгубеното детство и невинността, за прошката и изкуплението, за белезите, които всеки един от нас трупа по пътя си, читателите ще открият невероятна гама от емоции и герои. И ще станат свидетели на пречистващата сила на обичта.
