Още един роман за любовта? И да, и не. В ръцете на изключителна писателка като Катарина фон Бредов, носителка на наградата "Астрид Линдгрен" и на Националната награда на Германия, всеки материал се превръща в литературно събитие. Може ли да пишеш за млади хора, без да пишеш за любов? Естествено, че не, но покрай тази основна тема изникват още куп въпроси, определящи живота на днешния млад човек. И книгата "Да се влюбиш до полуда" е избрана от Младежкото жури за книга на годината на Швеция.
"В "Да се влюбиш до полуда" исках да разкажа какво е да си влюбен. Как подсъзнанието ти те саботира, как умът ти казва едно, а сърцето – съвсем друго. Влюбването, описано в романа, е истинско, но аз го изживях след трийсетата ми годишнина, а в книгата Катрин е девети клас. И все пак чувството е еднакво", споделя Катарина.
В класа на петнайсетгодишната Катрин идва нов ученик – загадъчният Адам. Фрида, най-добрата ѝ приятелка, хлътва от пръв поглед. За Катрин няма нищо по-естествено от това, Адам да отвърне на чувствата на Фрида, защото тя е красива, умна, забавна, богата, мила и изобщо всичко онова, което момчетата търсят в едно момиче. Учителят по английски обявява, че за края на годината класът ще представи шекспировата пиеса "Ромео и Жулиета", и посочва именно Адам за ролята на Ромео. Амбициозната Фрида решава да ускори събитията, като измоли от учителя си по английски да ѝ повери ролята на Жулиета.
В живота обаче събитията не се развиват по същия начин като на сцената. Докато разхожда кучето си в парка, Катрин случайно се натъква на Адам. Двамата повеждат разговор и откриват редица общи неща помежду си. Адам също е отгледан само от един родител – баща му изоставя семейството си и заминава за Брюксел. Между Адам и Катрин се заражда близост, която бързо прераства в силни чувства.
Междувременно Фрида засипва приятелката си с откровения колко е влюбена в Адам. Красавицата на класа недоумява защо Адам остава сравнително безучастен към очевидните ѝ опити да флиртува с него. В ролята на нейна довереница Катрин се разкъсва между лоялността към най-добрата си приятелка и тръпката си към Адам. Още повече че той недвусмислено ѝ показва, че се интересува не от всеобщата любимка Фрида, а от нея, от Катрин. Колкото и логично да ѝ се струва Адам да избере Фрида, Катрин разбира, че в любовта логика няма – има привличане, което не се подчинява на никакви закони...
