През 1883 г. в семейството на Херман Кафка – среднозаможен търговец от еврейски произход – се ражда Франц Кафка – момчето, чието литературно наследство ще преобрази историята на литературата и чието творчество и до днес остава загадка и вдъхновение за редица писатели.
Почти век след смъртта на немскоезичния автор на български език се появява сборникът "Метаморфозата", приютяващ 11 от най-знаковите му разкази. Луксозното издание се появява в майсторския превод на Венцислав Константинов и с въздействащите илюстрации на художника Дамян Дамянов.
В тези текстове "поетът на отчуждението" вплита страха, самотата, захвърлеността на "малкия човек" в лабиринта на бюрократичния произвол и абсурдност, но също така и онези "неразрушимост и светлина", които все пак проникват през паяжината от мрачни тонове.
"Присъдата", "Огнярят", "Метаморфозата", "Грижата на бащата", "Единадесет сина", "Братоубийство", "В наказателната колония", "Малката жена", "Селски лекар", "Първа горест" и "Издръжливец на гладуване" са своеобразният "метафизичен експеримент" на писателя, опитът му чрез словото да улови "мистерията на съществуването". А поместените в изданието илюстрации на талантливия художник Дамян Дамянов по безпогрешен начин улавят "кафкианската бездна" и превеждат през мрачните лабиринти, населили художествения космос на Кафка.
