Прекомерната консумация на основните наситени мастни киселини увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и те трябва да се заменят с ненаситени мазнини, пълнозърнести въглехидрати или растителни протеини, като част от ефективен превантивен подход, съветва обстойно проучване на изследователи от Харвардски университет.
Проучванията посочват, че по-високият прием на основни наситени мастни киселини, като тези, намиращи се в твърдите сирена, пълномасленото мляко, маслото, говеждото месо, шоколада и палмовото масло, е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Ненаситените или т.нар. "есенциални“ (незаменими) мазнини следва да бъдат част от всекидневното меню, като добро количество Омега 3 и Омега 6 може да бъде отткрито в някои растителни масла (рапично олио, ленено масло), продуктите за мазане (базирани на растителни масла, като например новото поколение трапезни маргарини), семена, ядки и мазни риби.
"Традиционно ние консумираме повече продукти, богати на наситени мазнини и приемаме по-малко количество плодове и зеленчуци, фибри и риба. Тези наши хранителни навици са сред основните фактори за сърдечно-съдовите заболявания, които са на първо място като причина за смърт. Замяната на наситените мастни киселини с поли- и мононенаситени такива е в съответствие и с националните препоръки за хранене, които ние като професионалисти сме разработили за подобряване на здравния статус на българите. Намаленият енергиен прием на наситени мазнини в полза на растителни мазнини води до по-балансиран и здравословен хранителен режим“, коментира проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.
Според цитираното изследване на Харвардски университет, заместването на 1% от дневния енергиен прием от комбинираната група на тези основни наситени мастни киселини с еквивалентна енергия от полиненаситени мазнини, мононенаситени мазнини, пълнозърнести въглехидрати или растителни протеини, е установено, че намалява риска от коронарно сърдечно заболяване с 6-8%.
