Известните дизайнери, които с годините са се превърнали в истински модни икони, синоним на стил и богатство, някога едва са преживявали. Техните истории са достойни за роман, а амбициозността им, която ги води по трънливия път към върха, заслужава възхищение.
Ралф Лорън
Великият творец, роден през далечната 1939г. в еврейско семейство, има беларуски корени. Ралф израства в Бронкс, в компанията на тримата си по-големи братя и майка си. Разбира се, такова голямо семейство се изхранва трудно и всеки един от младежите е принуден да работи от ранна възраст. Бъдещият моден гигант изкарва дребни, работейки почасово в големи магазини за дрехи. След това започва да продава вратовръзки на съучениците си от гимназията. Това му помага значително да изгради личния си стил. Когато завършва училище той е уверен, че един ден ще стане милиардер.
Коко Шанел
Надали има жена по света, която да не е чувала името на великата дизайнерка. Славата й съвсем не е случайна – все пак, това е жената, която слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли. Но пътят й към успеха е изпълнен с много препятствия.
Габриел Боньор Шанел се ражда в приют за бездомни в крайна бедност. Има две сестри и трима братя, но когато майка й умира, баща й оставя всичките си 6 деца в сиропиталище. Именно там Коко се научава да шие. Когато навършва пълнолетие, тя е принудена да напусне дома за сираци и така си намира работа в шивашки цех. Съдбата е благосклонна към нея, срещайки я малко по-късно с Етиен Балсан. Благодарение на него, тя навлиза в елитните кръгове и започва да прави шапки за новите си заможни приятелки. Коко бързо се усеща, че има шанс да бъде независима, напуска имението на Балсан, нанася се в апартамент в Париж и стартира постепенно бизнеса си.
Джорджо Армани
известният италиански дизайнер, роден на 11 юли 1934г. в малкия италиански град Пиаченца, изживява трудно детство по време на Втората световна война. Смело мечтае да стане доктор и започва обучение в Колежа по медицина към Болонския университет. Но след като за две години не успява да преодолее непоносимостта си към кръвта, се налага да загърби идеите си и да влезе в армията. След уволнението започва работа като аранжор на витрини в „La Rinascente”, а след това прекарва 10 години в „Cerruti“. Повече от ясно е, че неговата рецепта за успех, са малките, но сигурни крачки към върха.
