Платове, изработка на кройки, взимане на проби, шиене, ръчна работа, опаковки, мита, доставка - това е непълен списък на това, което плащате, когато купувате нова тениска. И това е дори преди маркирането на едро (т.е. печалбата, която дадена марка прави за продукт) или допълнителната маркировка на дребно, ако я купувате от бутик.
Разсъждавайки върху това, идеята една тениска да струва 5 лева изглежда все по-нелепа, ако не и престъпна. Как е възможно всички тези материали, логистика и хора да са само левове и стотинки? Много от тези разходи са фиксирани - цената на памука не е по договаряне, дори в мащабен план. Човекът, който изработва тениската, от друга страна, е много по-лесен за експлоатация.
С МИНИАТЮРНИ МАНЕКЕНИ DIOR ПРЕДСТАВИ НОВАТА СИ КОЛЕКЦИЯ
Би било безразсъдно да се твърди, че всяка евтина стока е направена от недоплатен работник, но това е простата математика. "Това наистина ме обижда. Мога да разбивам числата, но дори и с най-евтините материи, не разбирам как е възможно. Някой шие тази фланелка и получава стотинки за труда си.", казва Райън Рош, дизайнер.
Мария Стенли, независим и устойчив дизайнер, работещ предимно с романтични бродерии и ръчен труд, припомня собствения си опит, когато е работила за „бърз” моден лейбъл в Лос Анджелис: „Търговците на дребно казваха, че искат например 1000 броя от този артикул на цена от 21 долара за брой. В крайна сметка фабриката се съгласява на предложената цена, макар преди това да е искала 40 долара. Как се стига до там? Кой губи? Платът е постоянен разход, така че логично е, че работниците губят. "
Състезанието за най-ниска цена напълно разруши представата ни за стойност. Буквално нямаме представа колко би трябвало да струва една дреха (или храна, или обувки), а ниските цени станаха толкова нормализирани, че дори не се замисляме. Колкото и брандове да се включат в призива си за устойчиви дрехи, пазарът за бърза мода всъщност расте - и артикулите стават все по-евтини. Не помага и, че луксът става все по-скъп. Разширяващата се пропаст между двете затруднява нашето критично мислене - Ако една тениска не би трябвало да е 5 лева, то със сигурност тя също не би трябвало и да е 500 лева. Но къде е средата? Каква е „правилната“ цена за модата?
Разбирането изисква изчисляване на всяка стъпка на производство - плат, труд, доставка, опаковане и добавяне на марж на печалба. Да допуснем, че дизайнер използва качествени материали и плаща на работниците си над минималната заплата за страната, но около средната такава. Вече е ясно, че материалите и труда са най-големите финансови пера.
Най-голямата грешка е, че модата не е била прозрачна исторически, особено що се отнася до парите и печалбите. Фрапантните намаления ни научиха да се съмняваме в цената на всичко, независимо дали става въпрос за рокля от 2000 лева, или блуза от 200 лева. Научихме се, че ако изчакаме няколко седмици или месеца, цената ще падне. И ако дизайнерите се поддават толкова лесно да намалят, тогава със сигурност първоначалната цифра е била твърде висока, нали? Това е заплетена мрежа от проблеми и е особено вредно за малките дизайнери и ателиета.
