Илиян Рачов е типичен пример за успял извън пределите на страната българин. Той е творец, чийто икони и фрески украсяват галерии и храмове по цял свят, отличаващи се с уникално преоткриване на древни техники и неповторим стил.
Младият творец започва да гради кариерата си през 1988 година, когато е само на 18 години. В настоящия момент вече има зад гърба си множество изложби по целия свят – негови икони и платна са изложени не само в много български църкви и манастири, но и в галерии и храмове в Ню Йорк, Хамбург, Париж, Мадрид, дори в музея на Ватикана.
Вижте още: Колекцията висша мода на Dior прави препратка към Древен Рим
Пътят му започва с продажба на собствено изработени икони на базара пред катедралата „Александър Невски“. Неговите копия на средновековни православни икони и фрески са уникални, защото се отличават с преоткриване на древни техники на позлатяване и гравиране. Това го прави много популярен в България и извън нея и скоро му печели много последователи и ценители. Скоро става известно почти по цял свят , че в малка България има творец, променил изцяло традиционното изобразяване на икони. Модерните цветове, красивите и одухотворени лица на неговите икони на Дева Мария и други християнски светии, са ненадминати като творби. Ето какво разказва той пред БТА:
Изкуството ли беше това, което Ви отведе в Италия или има друга причина да решите да напуснете България?
В Италия ме заведе желанието да видя на живо шедьоврите на старите майстори. Докато бях в България, имах доста добра кариера като художник. Като пример мога да дам поръчките да рисувам портретите на известен политик, на посланици от италианското дипломатическо представителство и картини за Ватикана. Дори в църквата на пророчицата Ванга има една моя голяма икона на Св. Петка, поръчана от български бизнесмен специално за там. През 90-те години за нас, българите, беше доста трудно да отидем на екскурзия до Европа. Трябваха визи, гаранции и специални разрешения. А аз толкова много исках да видя от близо картините и стенописите на Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, че направих всичко възможно да дойда в Италия. България напуснах през 1999 година.
Кога разбрахте, че създаването на изкуство е работата, на която искате да се посветите?
Започнах да рисувам по случайност, когато бях на 18 години. Започнах с копия на икони, защото е по-лесно и бързо се продаваха. После срещнах един човек - Георги Перниклийски, който изцяло промени начина ми на рисуване. Следвайки неговите съвети, започнах да рисувам икони, пълни с цветове, с модерни, красиви лица. Това веднага беше забелязано от публиката и започнах да продавам, да имам все повече поръчки и да получавам награди, да давам интервюта.
Занимавате се и с мода, имате ли конкретна изява, която можете да посочите като решаваща за Вашия успех?
Въпреки че съм по-добър като художник, съм по-известен като дизайнер, защото дълги години изработвах бароковите щампи на Versace. Дори и днес, минавайки всеки ден пред бутика на Испанския площад в Рим, виждам все още мои щампи. Това получи отзвук на световно ниво. За мен като творец беше много вдъхновяващо да виждам по телевизията или в модните списания Мадона, Елтън Джон, Кристина Агилера и други звезди да носят дрехи с мои щампи.
С кои имена от световния шоубизнес Ви срещна модата?
През дългия ми път като творец имах възможност да се срещна с много интересни, някои от които и известни хора. Не винаги известен автоматично значи интересен, но например Пенелопе Круз, с която дори участвах като актьор в един филм, ми беше интересна заради нейната голяма професионална подготовка. Срещал съм Донатела Версаче и брат ѝ Санто. Имах невероятния късмет да бъда приет цели шест пъти от Ванга. Ето тя наистина беше и все още е най-интересната от всички известни.
Откъде черпите вдъхновение за моделите, които създавате?
Вдъхновението е нещо като да те удари ток. Виждаш нещо, което буквално ти изпълва душата и сърцето, и искаш и ти да го направиш. Не винаги има комерсиален успех, но храни духа ми и ми помага да оцелявам. Различни източници на вдъхновение имам. Черпя го от красотата на природата, от силата на някои картини, от музиката.
Има ли личности и дизайнери, които са повлияли на Вашия стил?
Най-голямо влияние върху моето стилистично развитие е оказал моят приятел Георги Перниклийски. Той ми отвори очите за красота на цветовете и за влиянието, което имат върху нашето здраве. Опитвам се и в изкуството и в модата да прилагам това знание.
Каква е формулата един творец от България да бъде забелязан и да се реализира в Рим?
Няма формула. Трябва да си поне десет пъти по-добър от тях, ама да не парадираш, за да не ги обидиш. Трябва да имаш късмет, да си на точното място в точното време, за да направиш контакти, които да ти дадат възможност да се докажеш. В Италия е малко като в България.
Красотата зависи ли от дрехите?
Красотата е ценност, която по принцип не зависи от дрехите. Разбира се, че една красива личност е още по-красива, ако е добре облечена. Обикновено красивите, които знаят че са такива, имат и вътрешен вкус как да се обличат. Много пъти обаче по-малко красивите компенсират като се учат и така ги надминават.
Как България присъства в живота и творчеството Ви?
България винаги присъства в моето творчество, защото това ми е коренът. Аз съм българин и го казвам навсякъде с гордост. Дори в новото ми ателие си направих стенописи, вдъхновени от тракийските могили. Когато италианци ми идват на гости, им разказвам, че това не са стенописи от Помпей, а от България.
Наскоро бяхте гост в българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим. Какво разказахте на децата за пътя към успеха?
Преди няколко дни имах честта да бъда поканен на една среща с български деца, ученици в българското училище в Рим. Използвам случая да благодаря на Венета Ненкова за поканата. Срещата беше много интересна, говорихме за много неща. Споделих им моя опит, който не винаги е бил успешен, дано да съм им бил полезен. Разказах им например как Dolce&Gabbana взеха от Фейсбук снимка на една моя икона и си направиха колекция през 2018 година. И как после, въпреки че беше очевидна приликата, загубих делото в Милано, защото те са Dolce&Gabbana, а аз съм доста по-малко известен. За да знаят, че не винаги законът е еднакъв за всички. Важното е да се учим от всяко нещо, било то хубаво или не, за да се развиваме. Никой не е стигнал до върха, така че всички имаме нужда да се учим.
