В откровена изповед пред списание Story Златка Димитрова за първи път подробно разказва за най-трудния момент, с който се е сблъсквала досега в живота си - загубата на детето си.
До нея и тогава, и днес, са най-близките й хора, които и за момент не я оставили сама и я подкрепяли изцяло.
"Искам да благодаря на един много важен за мен човек – Злати Демирова. Тя е моя приятелка от Варна, която беше до мен в най-тежките мигове, освен Миро и майка ми, разбира се. Изключително благ и смирен човек. С нея се познаваме от 2009 г. и не се виждаме и чуваме често, но се оказа, че именно на нея мога наистина да разчитам. Когато ме приеха в болницата, тя веднага хвана самолета и беше още на същия ден в София. Миро я докара и й позволиха да остане при мен, беше неотлъчно до леглото ми там, една седмица. Тя е фризьорка, гледа си сама детето, грижи се и за баща си и определено и е коствало доста да зареже всичко и да е с мен", споделя Златка.
"Има много, които ми се пишат за приятелки, но когато имам нужда от тях, ги няма. Гадно е! Аз нямам нужда някой да ме съжалява, имам нужда да ми се дава кураж. Но никоя от тях не беше до мен, когато загубих детето, само това момиче. Колкото повече хора срещам, толкова повече се сблъсквам със злоба и глупост, като че всички искат само да са пред теб и са готови затова буквално да те закопаят и да ти хвърлят отгоре една буца кал. Но това въобще не ме натъжава. На мен не ми трябват много хора – аз и Миро сме си самодостатъчни", допълва още Димитрова.
