След изпълненото си със смях и драматични моменти участие в Survivor, актрисата Снежана Макавеева, която се завърна България наскоро, преминава през един от най-тежките периоди в живота си.
Вижте още: Михаела Филева се разголи за рождения си ден (ВИДЕО)
Макавеева написа много емоционален пост в социалните мрежи, от който се разбира, че кучето ѝ, което е приемала като свое дете, е починало. Ето какво сподели актрисата:
"Последната ни снимка, любов моя. В деня, в който тръгнах към Доминикана. Един живот не стига, кучешкият живот заслужава да е най- дълъг, а пък е най- кратък.. Ако събера всичките пъти, в които съм казвала през живота си ‘обичам те’, ще се равнят на една милионна от пътите, които съм го казвала на теб. Ти си истинският сървайвър, любов моя, всички казваха, че няма да издържиш, а ти беше толкова щастлива и живееше заради мен, знам го. Изчака ме да замина толкова далеч да изживявам мечтите си, за да се отпуснеш и да тръгнеш по следващия си път. Отново мислейки за мен. Да не те видя и да не ме боли. Боли ме. Страшно ме боли. Завинаги. Толкова време не вярвах и не намирах сили да мисля и да пиша за теб, получавах паник атаки и спирах да дишам. Но знам, че трябва да те пусна. Да, колкото и да са ни винили, че сме обсебени една от друга, това беше и остава най- силната връзка в живота ми. Сигурна съм, че само майчината може да се сравни. Обичам те безкрайно. Всеки път, когато ме питаха в Сървайвър дали нещо ми липсва, отговарях, че само ти ми липсваш. Не беше топлината, храната, приятелите, а само ти. И разказвах как, като се прибера, ще те заведа до Италия да плуваш. Само това беше важно. Единственият страх, който имах, не беше в битките и в лагерите, а да не ти се случи нещо и аз да нямам какво да направя. Благодаря ти, че 14 години избра да бъда на 1-во място в сърцето ти, ти беше на 1-во място в моето. Само ние си знаем какво сме преживели. Благодаря ти за всички пътешествия- благодаря ти, че се качваше с мен в самолети и лодки, благодаря ти, че без да питаш какво става, се хвърляше с мен във всичко, благодаря ти, че се радваше на всеки ден, че ме има, че сме заедно, благодаря ти, че виждах смисъла в очите ти, след като се събудиш и видиш, че съм до теб, благодаря ти, че винаги знаехме какво иска и как се чувства другата, благодаря ти, че ме пази толкова години, благодаря ти за енергията и желанието, които продължи да влагаш във всяко нещо до края, благодаря ти, че гледаше репетиции в театъра, благодаря ти, че гостуваше в телевизиите, благодаря ти, че ме проверяваше в тоалетната дали няма да избягам, благодаря ти, че учеше ужасените майки, че питбулите не са заплаха, грижейки се за децата им, благодаря ти, че беше плътно и неизменно до мен навсякъде и във всичко, благодаря ти за доверието, благодаря ти за спокойствието, за добрината, за дома, за уюта, за силата, за сигурността, за безрезервната подкрепа, за непринудеността, за смеха, за нежността, за бурността, за истините, за компромисите, за свободата, за отговорността, за приключенията, за игрите, за кретениите, за скандалите, за броденето, за гушкането, за погледите, за отдадеността, за разбирането, за послушанието, за смелостта, за мъдростта, за търпението, за упоритостта, за борбеността, за смисъла, за преизпълнеността, благодаря ти за красотата и увереността, с които се носеше през света, благодаря и на всички, които обичаха Кари и бяха част от приказния й живот. Не знам дали и как щях да се справя, ако не бях минала през Сървайвър, затова благодаря и на него. Това беше една паралелна реалност, която така главоломно ме завъртя, че когато се върнах, усещах, че съм затворила много врати от стария си живот. Аз самата се усещам променена. Любов моя, ти ще останеш константа в сърцето ми завинаги. Ти си моята безкрайност. Ти ме научи какво е да се раздаваш безусловно за някого и с цената на всичко да обичаш. Научи ме на чистата радост от простичкия ден, в който простичко ни има. Днес пиша това от брега на морето, където ти се чувстваше най- добре, душичке моя, където обичаше да похапваш в ресторантите, да търчиш и да се печеш по плажовете, да се панираш в пясъка, да крадеш сладолед и да се хвърляш с децата в морето, да плуваш, докато не ме изкараш, за да сме пак заедно, да ми се сърдиш по баровете, да спим под звездите, по колите, не мереше палатки и хотели, важното беше да сме двете. Сега дойдоха толкова делфини, за да си те приберат, Каринчо. Тук ще те пусна в открито море, да летиш с тях, моя вселена. Сърцата, взимаща и раздаваща, непрестанно търсеща, вярваща, искаща, можеща, с цялата си лудория и социопатия, с бохемството и аристократизма си, с достатъчността, която ми даваше, най- доброто, вярно, усмихнато, достойно и умно същество, най- великият ми приятел, БЛАГОДАРЯ ТИ! Дължа ти да бъда щастлива, каквото и да става оттук нататък, както ти си ме учила. Знам, че ще ме следиш, така че няма да забравям. Обещавам. Обичам те."
