След месеци на спекулации, фалшиви интервюта и много клюки, Иво Карамански-Сано и Антоанет Пепе най-после официално потвърдиха, че са двойка и разказаха за отношенията си.
„Да, ние сме двойка. Говорим не толкова, за да покажем на България, че сме заедно, а да покажа, че съм с Иво”, обяви Антоанет.
„Досега не съм правил нещо подобно в интервю. Имаше много спекулации, изписаха се всякакви простотии. Все пак интригата продава”, добави Иво.
Той сподели, че в тийнейджърските си години вижда Антоанет за първи път в заведение. Било любов от пръв поглед. „Бях на 16 години, а тя на 24”, разказа Иво.
„Не го възприемах като мъж, а като дете. Отраснала съм в семейство, в което няма голяма възрастова разлика между мъжете и жените. Въобще не съм си представяла, че може да стане нещо с Иво”, сподели Антоанет.
Тя обаче признава, че е много щастлива, че е дала шанс на тези отношения и на Иво да покаже колко е мъдър и зрял. „Съдят ме за това. От всичко, което прочетохме за нас, лайтмотивът беше това - тя е седем години по-възрастна от него. Не смятам, че това е някакъв порок”, категорична е Антоанет. А Иво добави: „По-скоро е късмет и щастие”.
Двамата разказват, че всичко между тях е започнало, когато са преживявали тежки моменти. „Аз в раздяла, той след инцидент. И двамата започнахме да си споделяме и да се опитваме да се вдигнем един друг”, каза Антоанет. „Буквално си бяхме спасението един на друг”, допълни Иво.
Пепе разказва, че най-трудният житейски момент е нейният развод. „Да живееш със зависим е нещо, което човек не може да разбере, докато не попадне в тази клопка. Още, когато живеехме в Дания, знаех, че обича да се забавлява, но не е имало някакви големи червени точки, които да ме притесняват. Когато дойдохме в България, нещата са се влошили, но той е станал по-добър в това да крие зависимостта си. Аз не усетих”, разкри тя за своя предишна връзка.
Осъзнава, че трябва да прекрати отношенията си, когато открива наркотиците и разбира, че има сериозен проблем. „Оказа се, че съм живяла не в розов балон, а в розов свят. С две деца - едното бебе”, обясни още Антоанет.
За Иво преломният момент се оказва катастрофата, която претърпява. „Пътувах от България към Холандия. Бях на стотина километра от дестинацията си. Спомням си, че карах доста бързо, със 150-160 км/ч. Колата ми отскочи и започна да се превърта. През цялото това време бях в съзнание. Други шофьори бяха свидетели, това беше изключителен късмет”, заяви той.
На момента знаел, че е загубил ръката си. „Когато колата спря да се пързаля по таван, си погледнах ръката и видях, че положението е много зле. В болницата ми казаха, че съм един от най-големите късметлии, които са виждали, и да се радвам, че изобщо съм жив. Думите на лекаря бяха: „Момче, да знаеш, че най-вероятно няма да можем да спасим ръката”, разказва Иво. Смята, че е жив, защото обича живота.
С бионичната ръка разкрива, че се свиква с тренировки. „С воля и желание. Много хора се отказват от такъв тип ръка. Аз искам тази, за да мога да я използвам. И да си възвърна предишните функции. Ако не бях такъв инат, нямаше да се справя с това”, пояснява той. След катастрофата за себе си казва, че вече има подобрен човек. И на шега: „Подобрен киборг”.
На въпроса „Ако бяха Господ, какво щяха да кажат на Антоанет и Иво”, двамата отговориха така: „Пътят, по който вървите, е правилен. Обичайте се, ценете се, пак заповядайте”, заяви Иво. А Антоанет допълни: „Дадох ви чиста любов, не успяха да я опетнят чуждите хора, пазете я такава”.
