Няма да уточнявам годините, в които припадах на Adesso tu. Този странен, малко метален и аха-подигравателен секси глас, който безмилостно дращеше сърцето на всяка втора девойка (тогава още нямаше тийнейджърки) – гласът на Ерос Рамацоти.
Благодарение на песните му момичетата от моето поколение поназнайват италиански и дори го докарват на произношение – може би не като коренячки италианки, но със сигурност еротично…
За кратко му бяхме обидени, когато се ожени за онази русокоса красавица Мишел Хунцикер, но бързо му простихме.
После пораснахме и всички станахме Piu bella cosa на себе си, в живота ни и с тази песен продължихме напред с повече Fuco nel Fuoco - по-динамични, по-весели, по –отворени.
След това се запознахме отблизо с Cose Della Vita, за да създадем своята Musica è.
А вчера имахме възможността да чуем най-хубавите си години изпети в два невероятни часа.
Като една истинска любовна игра Ерос не ни позволи да се уморим и поддържаше огъня непрекъснато. Даваше ни малки почивки с импровизациите си и закачките с публиката.
Ерос не се уплаши да слезе и долу при публиката и да докосне най-верните си фенове.
Два часа нон стоп истинско съвършенство от изпълнение, интерпретация, контакт с публиката…. Истински професионализъм.
Онова момче с плътните устни, гъстите къдрици и трапчинката не може да е остарее на колкото ще години да стане. Не и Ерос и той го доказа!
Ерос обеща един перфектен концерт и спази обещанието си, доказвайки, че любовта е в основата на всичко, защото подобно събитие не е възможно без любов - неговата към музиката и нашата към музиката му!
