Вижте "Воевода". Много неща ще ви харесат. Някои вероятно няма. Но накрая ще знаете, че се е случило нещо добро - че този филм съществува и че тази история е разказана.
Защото "Воевода" не е просто още един исторически филм. И Румена не е още една историческа личност. Никой никога досега не е обръщал внимание на жените воеводи в българската история. А те са много. Десетки. И това, което те разкриват за душата на българската жена и нейната роля във формирането на историческата ни памет и идентичност е важно да бъде разбрано и осмислено.
През вековете на робство жените имат незавидна съдба. Много по-тежка от тази на мъжете. И въпреки това българката 5 века е успяла да опази своята чест, своя дух и своя корен. И от време на време, като във времето на Румена, са се появявали жени, които не са успявали да "изтраят". Те са тръгвали срещу всичко скъпо, ценно и познато, срещу всичко, което светът е отредил за тях, за да последват себе си по единствения възможен начин - на непокорството и бунта.
Румена избира себе си, а това е най-трудният избор, който човек прави. Избор, на който не са били способни много мъже. Да пожертва душата си на майка е нейната най-голяма болка и Румена живее с нея до края на дните си. Нейното време обаче е "време разделно". И пътят пред нея е или да избере, или да се откаже от себе си.
Макар жена, Румена е много по-смела и хладнокръвна от своите мъже хайдути. Много по-целеустремена, много по-отдадена на делото и вярата си. Тя не просто бяга, спасявайки се в четническия живот. Тя съзнателно слага на дръвника всичко скъпо на сърцето й, готова да го принесе в жертва, за да изпълни единствената клетва, която не може да престъпи - тази към собствената си душа и достойнство.
И както във всяка женска душа, и в Руменината се крият много болки, страхове, съмнения. Но тя нито веднъж не им позволява да я отклонят от пътя й. Защото той може само да бъде извървян докрай. Нито може да се върне назад, нито може да спре.
Филмът, естествено, има своите недостатъци. Трудността в плавното преминаване из историята не е чужда и на този проект. Въпреки това "Воевода" е много по-добре изпълнен филм от много други примери в съвременното българско кино. Актьорите се справят чудесно, особено Зорница-София.
"Воевода" е важен филм. Защото ни припомня за непокорството на българския дух, така закърняло днес, за женската сила, за която често забравяме и която често подценяваме, и за пътя да следваш себе си, защото няма друг по-верен избор. В Румена намираме всичко онова, което ни е помогнало да оцелеем във времена на погром и насилие и което е дало на българския народ искрицата, с която е запалил кладата на своята свобода.
Автор: Десислава Любомирова
