На 1 февруари, сряда, постановката „Жюли, Жан и Кристин“ на режисьора проф. Маргарита Младенова ще отпразнува 100-тно юбилейно представление на сцената на ТР „Сфумато“. Пиесата е по текст на шведския писател Йохан Аугуст Стриндберг и е сред заглавията на театъра с най-дълъг сценичен живот.
Действието се развива в кухнята на едно графство. Графиня Жюли (Албена Георгиева) е безразсъдно влюбена в прислужника Жан (Христо Петков). Успява да го прелъсти, използвайки положението си, като игнорира всички обстоятелства и годеницата му Кристин (Мирослава Гоговска).
Спектакълът „Жюли, Жан и Кристин“ е създаден през 2007 г. като първа част от програма “Стриндберг” на Театралната работилница, носител е на наградите: “Аскеер 2007” и “Икар 2008” за сценография на покойната Даниела Олег Ляхова, на номинация “Аскеер 2007” за поддържаща роля на Мирослава Гоговска, и на награда “Икар 2008” за техническа реализация. През тези 10 години представлението гастролира на множество български и международни фестивали. Има в биографията си десетки турнета в България и в чужбина.
През 2017-та две представления на ТР „Сфумато“ по Стриндберг и с режисура на проф. Младенова ще гостуват на сцената на Международния културен център “Оскар Нимайер” в град Авилес, област Астуриас, Испания. Пиесите ще бъдат показани като част от годишната театралната програмата за 2017-та на международния център за култура. Поканата идва от директора на центъра, който в рамките на 5 месеца е успял да изгледа записи на всички заглавия от основната програма на „Сфумато“ и е селектирал „Жюли, Жан и Кристин“ и „Мъртвешки танц“ на Стриндберг.
Проф. Маргарита Младенова за „Жюли Жан и Кристин“
„Стриндберг е много жесток автор, неслучайно го наричат северният Достоевски. Той се вглежда в тъмната страна на човешката природа, която е страшно нелицеприятна. В едни истини за човека, които можем да наречем демоничното в човека или бесовското начало. Защото Фьодор Достоевски казва една голяма истина, че в самия човек тече битка между ангела и демона и човешкото сърце е поле за тази битка.
Самият факт, че вече 10 години в залата идва млада публика, която се оставя да бъде „ударена“ от представлението, доказва, че мисията на изкуството е да държи човешките ценности, да осъществява среща с духовността, особено в третото хилядолетие. Възприятието за едно представление не е свързано с неговото съдържание, а до голяма степен е свързано с неговия образ, с природата на живеене вътре в него, с естетическите и поетически бази, с езика на спектакъла. Те са не по-малко силни, отколкото думите и мислите вътре в него или концепцията на режисьора. Ето това е автономията на театъра. И постановки като “Жюли, Жан и Кристин“ по тази причина са живи толкова дълго. Не само защото са добре направен театър, а защото са екстатичен театър - действат страшно силно и разместват пластовете на човека.
Фактът, че представленията „Мъртвешки танц“ и „Жюли, Жан и Кристин“ са живи повече от 10 години, доказва надеждата ми, че театър трябва да се прави за нещата извън времето, а не в конюнктурите на деня и злободневието. Театърът трябва се домогва до по-големи истини за човека. Актьорите и сценографиите са великолепни. Духът на Дани Ляхова стои в тези живи представления.“
