Видеоинсталацията МО! - проект на Мария Силвестър, Симеон Марков и Калин Серапионов, ще бъде открита на 29 март, сряда, 18:00-20:00 часа в галерия Structura, София.
В началото на своята кариера, в ефира на две вече несъществуващи телевизии - ТV7 и ТV2, Мария Силвестър излиза на улицата и започва серия от репортажи, в които интервюира отхвърлените и отхвърляните. Подхожда към тях нахално, но не и агресивно, с грижата на воайора, който се опитва да запази обекта на наблюдението си далечен и ненарушим. Тези хора не проповядват, а споделят истините си в неприсъщо спокойствие. Те се превръщат в алтернатива на медийното говорене, а Мария се превръща в алтернатива на морализаторския журналистически маниер у нас.
"Не съм искала да ставам журналист и май не съм точно в този ресор. Аз съм нещо друго, не знаем точно какво. Точно както не можем да определим като жанр тези видеа, които разнообразяваха големи телевизионни шоута като рубрики."
Репортажите се разполагат на границата между журналистическото, художественото и политическото, т.е. гражданското. Те могат да бъдат отнесени към концепцията за Гонзо журналистика, както и към традициите на социалния експеримент. Наивната задача на проекта е да назове тези опити, да им даде име и така да ги универсализира като журналистически или художествен принцип.
Парадоксът е непрежалимата уговорка и задължителното условие за всеки материал; сцената, на която се развива всяко действие. Затова и е невъзможно те да бъдат мислени в конкретиката на една единствена идея, около тях трябва да бъде създадена система от образи, която да осмисля реалността. Това не е ретроспективна авантюра, а възможност за реорганизация на представите – личните и обществените.
"В говоренето с хора има две важни неща: Кой пита и Кого питаш. И от двете ме беше страх. Това е процес. И вътрешен и външен. Той ползва тялото като изразно средство, влиза в образ, който е преекспониран. Кара го да търси пространство от варианти за комуникация. Така обективът на камерата неусетно се превръща в огледало. Независимо Кой пита."
Видеоинсталацията е съставена от 3 отделни прожекции с общ звуков дизайн от Ангел Симитчиев, изграден единствено от манипулирания оригинален звук. МО! е следствие на експериментална работа с личния архив на Мария Силвестър – субективно, но и документално отношение към автентичния материал, пародиращо хаоса и принадлежащо на реда, поставящо под съмнение наративите. Преосмисля възможностите за нов прочит на репортажите, поставяйки ги в инсценирана среда - симулация на работен процес; анализира употребата им в социалните мрежи и платформите за видео споделяне днес, извън контекста на телевизията, поставяйки ги в галерийна ситуация. Разтрогва медийния образ на Мария, а после грижливо проследява принципите, по които е бил изграждан. Идеята се намира в процеса на преход от "медия" в техника и от "техника" в медия – трансформацията на една медия в друга.
Заглавието на произведението цитира един от най-известните репортажи на Силвестър, в който човек преминава през кадъра, прекъсва интервюто и вбесен казва по средата му: "МО!". Това е реакцията ни на заобикалящия свят, непреводимо възклицание, превърнало се в синоним на парадоксалното, илюстрация на абсурда; точката, в която границите изтъняват – надеждата, че можем да приемем и осъзнаем дори невъобразимото.
"Никога не разбрахме какво е МО! и то стана символ на тези ситуации в живота – абсурдните. Без обяснение. Без логика. МО! или каквото и да е било…"
