В свят, в който трагедиите се измерват в секунди, а последиците от тях – в животи, новият късометражен филм „Това, което остава“ на Димитрис Георгиев се осмелява да бъде хроника на болката и на силата да продължиш напред.
Повече за филма
Със своя звезден актьорски състав – номинираната за „Оскар“ Мария Бакалова, Захари Бахаров, Елена Телбис, Ян Лозов и Симеон Георгиев – лентата вече трогна публиката на 29-ото издание на София Филм Фест, а през май ще се появи и в няколко родни кина, стартирайки с гала премиера на 8 май 2025 г. в софийското кино „Одеон“.
Сюжетът проследява съзряването на младия Ян, който дни след смъртта на сестра си при катастрофа започва да разплита нишките на семейното мълчание, оплетено от срам, вина и несправедливост. А под повърхността на личната драма се крие портрет на съвременна България – страна, в която институциите често говорят със забавено ехо, а болката се превръща в сянка по стените на домовете.
„С този филм исках да говоря за болката, която не приключва с новинарския репортаж, за агресията зад волана, която остава безнаказана, но най-вече за устойчивостта – за силата да останеш дори когато това ти се струва непосилно“, казва Димитрис Георгиев, който заедно с известния режисьор Марий Росен е и съсценарист на филма.
Историята не е просто плод на художествена измислица, а част от неговата лична история. На 10-годишна възраст Георгиев губи баща си при катастрофа – травма, която се превръща в основа на този проект. В „Това, което остава“ той вплита собствената си трагедия с обществена отговорност и заявява ясно: време е да превърнем болката в двигател на промяната, на превенцията.
„Това, което остава“ не просто разказва история. То е покана за разговор – за загубата, която не виждаме, за отговорността, която често никой не поема, но и за надеждата, че силата на духа ще успее да върне вярата в бъдещето. И ако това, което остава, е мълчанието – не е ли време най-после да го нарушим?
