Авторският спектакъл "Джими с бялата фланелка" на актрисата Людмила Сланева е за всички почитатели на живота, които вярват, че разходката по ръба на бръснача предлага най-малкото хубава гледка. А най-много – огледало с обратно виждане. Ако се сетиш да гледаш в огледалата. Има ли неопровержима истина животът? Една ли е? Открита и споделена ли е? Колко често сте си говорили наум със спомените си и защо Вирджиния Улф отива на къмпинг – на всички тези въпроси ще отговори от сцената на Comedy bar Happy (Сатиричен театър) актрисата Людмила Сланева. На 23 и 24 март от 20 часа оживява нейният моноспектакъл "Джими с бялата фланелка".
"Всичко започна от едни чути от мен истории, които разказах на режисьора. Всъщност, режисьорът е сценарист по професия и професионално се занимава с истории. Един ден ми звънна и ме попита дали ще пиша нещо или той да почва. От неудобство и респект към него, надрасках някаква рамка и пратих. Той се смя още повече от първия път и съвсем на игра поговорихме за разширяване на разказа. Тук някъде се заиграх като дете. Като във всяка истинска игра не мина без драма – в пиесата говоря за себе си, нямам герой, зад който да се крия. В спектакъла присъстват много от моите несъвършенства и лудости, без да е нарочно. Напротив. Иска ми се да съм по-съвършена версия на себе си. Но не съм. Поне не в епизода на тази пиеса. Да напиша и да изиграя това ми дава възможност да нямам форма, тъй като трябва да забравя какво знам за себе си. Да нямаш форма означава да споделяш съдържание", споделя Люси.
В сценичното приключение на Люси Сланева се включват хора, с които обича да работи – такъв е режисьорът Емил Бонев, китаристът Ташо Колев от Jeremy?, който прави аранжименти за две китари, които ще чуете на живо и сценографката Елица Георгиева - "модерна и лека като графика на Пикасо". С този артистичен, приятелски кръг, Люси Сланева се отправя на пътешествие към онова заветно място, където има шанс да се срещнем един с друг чрез споделянето.
"Тази пиеса можеше да се казва "Животът е хубав". Можеше да се казва и "Вирджиния Улф на къмпинг". Името ѝ сега е "Джими с бялата фланелка". Елате да ви разкажа защо. Мисля, че е забавно, честно и чувствително представление. Мисля, че ще изненадам зрителя с едно лице, което не съм показвала. Моите учители – Крикор Азарян и Тодор Колев, знаеха, че съм комедийна. Разсмивала съм самия Тодор Колев неведнъж. Но впоследствие ролите, в които бях разпределяна, бяха предимно драматични. Сега, когато жанровете в театъра се смесват и губят очертания, се чувствам много по-комфортно, много по-възможна“... казва Люси Сланева.
Емил Бонев, режисьор: "Този текст го изсънувах в бяло, докато го четях. Като се събудих и видях спектакъла, усетих доброта. А Людмила? Тя е бяла и добра. Понякога…“
