Новата предистория на "Властелинът на пръстените" на Amazon Studios подчертава многото разнообразни и древни източници, които Дж. Р. Р. Толкин е събрал, за да създаде култовата си творба, пише Хефзиба Андерсън за "Би Би Си".
Въпреки че действието се развива хиляди години преди самия роман, новата предистория на "Властелинът на пръстените" на Amazon Studios обещава да съдържа много от любимите на феновете на Толкин съставки. Героите му включват Галадриел и Елронд (и двамата елфи, които са удобно безсмъртни в Средната земя) и малки хора, известни като харфоти, които се оказват еволюционни предшественици на хобитите - а след това има и емблематични символи, които дават заглавието на поредицата: "Пръстените на силата".
Сериалът се основава на приложението, което Толкин пише за последната част на своя епос и в което е описана историята на Втората епоха на Средната земя. Това е времето, когато са изковани легендарните пръстени и на властта и идва тъмният лорд Саурон, времето, когато процъфтява (а после пада) островното кралство Нуменор, а елфите и хората са принудени да се обединят, за да се борят за Средната земя. По необходимост - както правна, така и творческа (Amazon не притежава правата върху посмъртно публикуваните материали, в които Толкин навлиза в по-голяма дълбочина на Втората епоха) - сценаристите на сериала е трябвало да променят и украсяват, като компресират времеви рамки, измислят нови герои и променят сюжетните линии.
В началото на сериала със сигурност ще има много дебати за това доколко той е верен на визията на Толкин, но колко оригинална е била тази визия - това е тема, която отдавна вълнува учените. Едно нещо е сигурно: дори и да използва целия кинематографичен блясък, който може да се купи с мегабюджета (според сведенията това е най-скъпият телевизионен сериал, правен някога), сериалът ще се докосне до предания и легенди от литература, твърде древна, за да бъде точно датирана, чиито разкази са пълни с героизъм и трагедия, джуджета и елфи - и, разбира се, магически пръстени.
Има предположения, че Толкин се е вдъхновил от най-известния пръстен в операта - "Пръстенът на нибелунгите" на Вагнер. Немският композитор започва работа по либретото и музиката за своя цикъл почти век преди Толкин да представи за първи път пръстените си на читателите с публикуването на "Хобит" през 1937 г. Самият Толкин се отнася с пренебрежение към идеята, като пише на издателя си: "И двата пръстена са кръгли и тук приликата свършва." И все пак, както казва биографът му Джон Гарт пред BBC Culture: "Това е спорен въпрос, защото има и други прилики - власт, корумпиращо влияние".
Още по-разбираемо е, че по времето, когато през 1954 г. се появява "Задругата на пръстена", първата част от трилогията, която сега е публикувана като "Властелинът на пръстените", Толкин иска да се дистанцира от композитора, който е станал дълбоко проблематичен. В писмо, писано по време на Първата световна война, авторът се възмущава от "този груб малък невежа Адолф Хилтер", който "съсипва, извращава, неправилно прилага и прави завинаги проклет този благороден дух на Севера". Фактът, че нацисткият лидер е изпитвал подобна симпатия към Вагнер, би бил повече от достатъчен, за да обърне Толкин изцяло срещу неговия пръстенов цикъл.
Това, което е общоприето, е, че и Толкин, и Вагнер са черпили вдъхновение от едни и същи източници, най-вече от скандинавските саги. В Обединеното кралство, след като през XIX век учени и археолози възраждат викингите, общественият апетит към всичко скандинавско става огромен. Твърди се дори, че кралица Виктория произхожда от бог Один, а цялото хановерско кралско семейство е свързано с Рагнар Лодброк, известен още като Рагнар Хайри-Брич. За Толкин, роден през 1892 г., манията започнала още в детството, когато прочел "Червената книга на приказките" на Андрю Ланг и се влюбил в историята на Сигурд, убиеца на дракони.
"Като тийнейджър в училището "Крал Едуард" в Бирмингам Толкин започва да чете скандинавските саги на оригинален средновековен исландски език (западно-норвежки) и дори представя доклад по темата пред литературното общество на училището през 1911 г.", разказва за Би Би Си Грейс Хури, докторант в Оксфордския университет. Нейната дисертация, която обхваща влиянието на скандинавската митология върху писателя, е първата дисертация, свързана с Толкин. "Той също така „угощавал“ най-близките си приятели с неформални, духовити рецитации на старонорвежки и други средновековни материали", добавя тя.
В Оксфорд Толкин първоначално изучава класически науки, но интересът му към предимно германските езици го кара да се насочи към английския език, където изучава старо- и средноанглийска литература и филология. Въпреки че вече е ревностен римокатолик, той е запленен от текстове, в които сякаш има остатъци от предхристиянската вяра, сред които "Сър Гауейн и зеленият рицар", чиито страници са обитавани от чародейци и тролове, и "Беоулф", чийто герой използва свръхчовешки способности, за да се бори с дракони. Вярвало се е, че те произлизат от по-стари германски истории, изгубени във времето.
Една от най-ранните покупки на Толкин на скандинавски език е сагата "Вьолсунга", която по онова време е достъпна само в един превод на английски език, направен от Уилям Морис и исландския учен Ейрикур Магнусон и публикуван за първи път през 1870 г. В нея са представени преправен меч и златен пръстен, известен като Андваранут, последният елемент от откупа, платен от боговете на човек, чийто син те неволно убили, след като той приел формата на видра. Този пръстен е бил откраднат и след това прокълнат, а друг скандинавски пръстен, Драупнирът на Один, е успял да се размножи. И двата били изковани от джуджета.
В тези разкази пръстените често се използват като метафора на властта. Да споделиш пръстен с някого, означавало да споделиш с него собственост. Съществувала е и феодална германска традиция, отбелязва Гарт, владетелите да дават пръстени като награда на своите приближени. Не всички пръстени са били предназначени за пръстите на ръцете. В исландската сага "Eyrbyggja", обяснява Хури, пръстенът за ръка се превръща в магически обвързващ договор между богове и хора.
Норвежките източници са имали особено значение за Толкин и неговите съвременници, предполага Хури. "Често срещаният героизъм, династичната трагедия и апокалиптичното въображение на скандинавските митове и легенди са намерили отклик у Толкин и много от неговите съвременници, особено по времето, когато империите и кралствата бързо се разпадат по време на Първата световна война и непосредствено след нея." Влиянието им се простира и далеч отвъд символа на пръстена. Гандалф, с дългата си бяла брада и широкопола шапка, с жезъла и наметалото си, напомня за Один, друг разпространител на мъдрост и знание. Името му е взето от списък с прозвища на джуджета в митологичната поема "Вълшебство", както и няколко от имената на джуджетата в "Хобит": Дурин, Торин, Фили, Кили, Оукъншийлд.
И тогава се появява Фродо. "Името произлиза от старонорвежкото fróðr и староанглийското Frōda ("мъдър"), а Толкин избира старофризийското изписване на името", обяснява Хури. "По ирония на съдбата датският крал Фрори е точно обратното на скромния герой на Толкин, тъй като в една легенда (разказана в Гротасонгр) той поробва две великанки от алчност (за да могат да точат богатство от вълшебен камък). В известен смисъл евентуалната (предизвикана от магията) принуда на Фродо да задържи Единствения пръстен е смътно ехо на тази алчност, която в неговия случай е предизвикана от силата на самия пръстен, а не от някакъв вроден недостатък (и той успява да устои на тази магия до много късно в историята)."
Един от недооценените аспекти на гения на Толкин, смята Гарт, е, че той е бил "майстор синтезатор". Както продължава той: "Хората са склонни да мислят едновременно, че той е получил всичките си идеи от Северния мит и че е измислил всичко от нищото. Всъщност той е намирал вдъхновението си на много места". Или от четирите точки на компаса, както Гарт се опитва да обясни в последната си книга "Световете на Дж. Р. Р. Толкин": Местата, вдъхновили Средната земя. От Изтока например идват средновековните легенди за Александър Велики и египетското увлечение по архитектурата на могилите, което продължава и в средновековното кралство Гондор.
В "Републиката" на Платон също се споменава един пръстен, пръстенът на Гигес, и подобно на пръстена на Толкин той дарява притежателя си с невидимост. Със сигурност знаем, че Толкин е познавал мястото, където се е намирал римско-келтски храм на Ноденс, келтски бог на лечението. Наречен Хълмът на джуджето и разположен в парка Лидни в британската гора Дин, той е разкопан за първи път от археолозите Теса и Мортимър Уилър през 1928-1929 г. Самият Толкин работи на разкопките и е запленен от фолклора на хълма. По-специално той изследва латинските надписи, един от които сваля проклятие върху крадеца на пръстен.
Легендарният разказ на Толкин вероятно вече се е превърнал в самостоятелна митология, която може да бъде разграбена от други писатели, включително и от сценаристи.
Междувременно заклетите любители на Толкин добавят още един пласт смисъл към древната символика на пръстените. Както казва Гарт: "Удивително е, че някои фенове действително се женят с реплики на гравирания с проклятие Единствен пръстен, "за да ги събере заедно и в мрака да ги свърже".
"Властелинът на пръстените: Пръстените на властта" тръгва на 2 септември по Amazon Prime Video.
Източник: БГНЕС
