Светът на Джордж Р. Р. Мартин се завръща на екраните с пълна увереност и дързост. Колкото завладяващ, толкова и ужасяващ, той е като плейлист с най-големите хитове на Вестерос, коментира критикът Ребека Никълсън за "Гардиън".
Началният епизод на "Домът на дракона" е просто впечатляващ, продължава тя. В продължение на един час той събира всичко, което направи предшественика му, "Игра на тронове", такъв титан на малкия екран, особено когато беше в разцвета си.
Членовете на семейството дават обещания, които не могат да спазят, като заговорничат и се предават един друг, тайно и наяве. Има рицарски турнири и битки. Има и дракони, разбира се. Има пиянска оргия, удар с брадва в лицето, цезарово сечение без упойка, открити рани, отрязани крайници и органи. Светът на Джордж Р. Р. Мартин се завръща на екраните с пълна увереност и дързост. Той е колкото завладяващ, толкова и ужасяващ.
Като предистория на "Игра на тронове", той започва 172 години преди раждането на Даенерис Таргариен и е хроника на падането на династията Таргариен, макар че след като изгледахме първите шест епизода на кавги и интриги, истинският въпрос е как е възможно да са необходими два века, за да се срине. Сериалът започва в стила на „крал Лир“ с избора пред проваления крал за негов наследник и именно наследяването е нишката, която държи всичко заедно.
Епизоди от първи до пети са посветени на младата принцеса Ренира (в ролята Мили Алкок), единственото дете на крал Визерис I (Пади Консидайн). Ренира е силна, амбициозна и смела тийнейджърка и би била идеалната наследница, ако не беше фактът, че лордовете вече са дали ясно да се разбере, че традицията изисква крал, а не кралица, на Железния трон. В този свят кралските жени са машини за размножаване и разменни монети. "Радвам се, че не съм жена", казва един от мъжките персонажи по-късно в поредицата. Това би могло да бъде слоганът на целия сериал.
"Игра на тронове" процъфтяваше благодарение на силата на своите злодеи, много повече, отколкото на добродетелите на героите си, а Мат Смит изиграва братът на Ренира, Демон, като суетен и озлобен човек, който въпреки това не може да предаде фамилията си. Със сигурност той е женомразец и садист, но до шести епизод е единственият наистина подъл главен играч в Кралски чертог. "Домът на дракона" не бърза да поднесе на зрителите главните си злодеи. Отчасти това е така, защото това е една по-зряла версия на този свят. Ако използваме думите на Елвис Пресли, това са малко повече разговори, малко по-малко действие. Има разточителни битки и кървави побоища, както и една особено епична бойна сцена, но голяма част от сериала е свързана с прошепнати разговори и разгорещени дискусии за лоялност, предателства, вярност и за това кои деца трябва да бъдат скрепени с брак, за да се сведат до минимум политическите последици. Има много диалог.
Сериалът е изключително богат на кадри и има фокус върху разказа, който е необходим, като се има предвид огромният брой герои. Очевидно е, че става дума за династията Таргариен, и макар че се споменават и други познати имена - Тъли, Старк, Ланистър - това е историята на Таргариен.
"Домът на дракона" е великолепна, пищна телевизия, кинематографична и голяма, която се движи по ръба на възможностите на телевизията като цяло.
Източник: БГНЕС
