Бриджет Джоунс може вече да не е първа младост, но това не значи, че главата ѝ е увряла, а животът ѝ е влязъл в релси. Едно от най-съкровените ѝ желания се сбъдва, но не по начина, по който си го е представяла… Най-щастливото събитие от живота ѝ – бременността се превръща в истинско предизвикателство, както за нея, така и за бащите на детето ѝ.
Историята в „Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ е разказана леко, с много чувство за хумор, но само привидно. Ситуациите и диалозите крият в себе си въпросите и разсъжденията, които терзаят почит всяка жена, която е на прага на 40-те, а личния ѝ живот е пълен хаос.
Сега заварваме Бриджет, търсеща в Гугъл кога настъпва менопаузата, докато приятелите ѝ не се сещат да ѝ предложат да си направи тест за бременност.
На пръв поглед изглежда, че мечтата ѝ е сбъднатата, ако не стои въпросът с бащинството. Макар че какво по-хубаво от това една бременна жена да бъде обгрижвана от двама мъже, състезаващи се за титлата „баща.“ Е, в един момент, само както Бриджет може да го направи се стига до следната ситуация:
„Над мен витае чувство на обреченост. Пред уволнение съм, и двамата бащи ме мразят, всичко е бъркотия, петък вечер съм и съм сама. Самааа!“
Гледали сте филма? Това няма никакво значение, наистина. Освен факта, че сюжетът на книгата се различава, друго си е да я имаш под ръка дори след като вече е изчетена. Да ви вдигне настроението, да се засмееш, да си кажеш: „Какво пък, има и по-странни неща на този свят.“
Тази книга може би няма да излекува вашата сърдечна драма, но ще ви накара да се смеете, да мечтаете, да повярвате, че винаги има начин, а ако той е заплетен – изход от него. Ще научите, че на истинската любов винаги се дава шанс от някъде, защото „големите очаквания са онова, което съсипва хората…“
Подарете си тази книга за Коледа, препрочитайте си го в трудни моменти. Точно тогава ни трябва нещо леко, оптимистично и напомняне, че няма нищо лошо в това да сме малко луди…
Лично аз си подарих два часа удоволствие с вино, шоколад и приятната компания на Бриджет, двамата кандидат бащи и приятелките ѝ. И не почувствах никаква друга липса… Точно както казва бащата на Бриджет: „Вие момичетата приписвате прекалено голяма власт на мъжете…“