Наистина, провал. 8 години страхотни вълнения, епичен сериал, истински феномен, който накара милиони да тръпнат в очакване за всеки следващ ход на героите. И да объркаш жестоко точно последния епизод, при положение, че петият вдигна на макс температурата на съспенса...? Алогизмите бяха толкова много, че да се изброят е трудно, но нека опитаме.
1. Бран за Крал
Хубаво, търси се нещо неочаквано. Но неочаквано не винаги значи логично. Бран няма нищо общо с властта, не е изкушен от властта, не е изкушен нито като тиранин, нито като добровладелец. Това момче отдавна беше отплавало в безкрайните пространства на времето и текущите политически задачи при него изглеждат толкова нелепо, че си представяме следната картина: общо взето управлява Тирион, а Бран си седи в някоя стаичка с прибелени очи и се забавлява с това да гледа какво е станало в отминалите хилядолетия. Въобще цялата сюжетна линия на това момче започна страшно обещаващо, бе обвързана с мистичните сили в сериала и завърши колкото неочаквано, толкова и алогично. Бран бе единственият, който се бе отскубнал от играта на тронове и силата му е другаде, а не в управлението. И като чуеш от него някаква реплика, когато е поканен за крал, която гласеше: "Защо мислиш стигнах дотук"...Да бе...Бран през цялото време се наточил да бъде крал - повервахме.
2. Сив червей и дотраките - никакъв гняв?
Какво стана? Това бяха лоялни до кръв армии, които бяха готови да разкъсат всичко живо по пътя си в името на обичаната им кралица, която ги поведе през морета и робство към славата. И накрая, след смъртта на Денерис, Сив Червей стои просто така седи и слуша останалите льохмани как говорят за демокрация и управление и дори горкият изчаква да види кой ще е новия крал, за да разбере каква ще е неговата участ? Или пък дотраките разбират, че е прободената вечната им Халиси и си чешят мъдите на конете и си викат "Еми, кот такоа" и се прибират обратно да си дотрактстват в техните земи? Всъщност и на двете армии очите трябваше да се напълнят с кръв и да потърсят съвсем справедливо отмъщение.
3. Джон Сноу като нощна стража - ще пази кого?!
Действително, имаше някаква логика Джон Сноу да завърши в безкрайните ледове - там той изкова себе си като характер, такава е и просто фамилията му. Обаче все пак да попитаме: какво по-точно ще прави нощната стража? Няма бели бродници, няма зомбита, диваците са вече от нашите...Какво ще правиш тогава в онази пустош? Това е все едно след Втората световна война да върнат войниците обратно в окопите, понеже добре са си прекарали и да си спомнят доброто старо време - само дето около окопите няма нищо и седиш там по цял ден и играеш "Не се сърди човече".
4. Химията между Джон Сноу и Денерис...
Няма такава. Сравнете я с тази между Сноу и дивачката. Сноу и Денерис, колкото и да добри актьори да са, стоят без какъвто и да било контакт на екран. Като се целуват не ти пука, като се пробождат не ти пука, като се залюбват ти е все тая, като ронят сълзи един за друг пак ти е все тая. Сравнете техния "любовен" финал с финала между Ланистър и Церсей - той беше много по-трогващ, интересен, оставяше горчив и красив вкус, докато тези бяха като герои от анимета.
5. Санса иска независимост... от брат си
Ние разбираме аргументът, че Севера е горд и самостоятелен, както и едновремешното желание на Санса да прави, да струва, но някога да се превърне в кралица. Само че, каква е тая независимост от собствения ти брат? Старките разпределят собствените си територии? Бран ще посегне на Севера, защото ще хване от инвалидната количка как сестра му спи с другата му сестра и ще бутне едната от прозореца, поемайки като варг контрол върху некое животно? Айде стига.
6. Лудостта на Денерис
Не получи шанс за никакво осъзнаване, за това тя да се превърне в тревожна смесица от жестокост и любов, каквато винаги е била. Вместо това най-обичаният персонаж застина като сладичко изглеждаща реинкарнация на Адолф Хитлер.
7. Защо Джон Сноу беше Таргариен?
Никой не разбра. Поне Дрогон да го беше опърлил малко покрай трона, че да видим как нищо не му става на тоя копелдак с кралска кръв.
***
Но дори всичко това не е най-голямото разочарование от последния епизод. Всъщност големият проблем беше друг и просто тотално сгрешен. И той е, че историята се превърна в метанаратив - тоест героите от "Игра на тронове" почнаха да коментират самите "Игра на тронове". Репликата на Тирион, че са най-важни историите, затварянето на книгата "Песен за огън и лед", някакво хроникьорстване на собствените им съдби...? "Игра на тронове" беше силен сериал, защото всичко бе in the face - а не някакви разсъждения върху собствената ти съдба и евентуални поуки за властта, които трябва да извеждаш ДЕКЛАРАТИВНО със собствени реплики, па макар и през талантливия Питър Динклидж.
Накрая, за да не кажете, че сме хейтъри, нека все пак да посочим малкото хубави моменти. ПРОЧЕТЕТЕ ГИ ТУК!
Автор: Крум Пеев
