Детските рисунки винаги вълнуват, дори да не разбираме съвсем какво е нарисувано на тях. Възрастните ги разглеждаме като универсално послание за мир, светлина и свобода, но за детето те са изразно средство и начин да погледнем в душата му.
Тази неделя, 3 април, от 17:00 двама психолози от организацията Психодраматична работилница са си поставили за цел да преведат на достъпен език детските рисунки. Ивет Прокопова и Димитър Ганчев са психотерапевти, които работят с деца - както индивидуално, така и в група. Те отлично знаят от опит, че малките не крият нищо. И макар че има редица психолози, работили в областта на детската рисунка, погледът на практикуващите психолози и професионалният, индивидуалният анализ, не могат да бъдат заменени.
Детските рисунки и анализът им са много ценни с още нещо за нас, възрастните - ако искаме да се вслушаме в гласът на децата - те не всичко могат да облекат в думи, затова, е много ценно да се научим да говорим техния език.
Ето например някои основни отправни точки за анализ на рисунка Моето семейство, дадени от психолозите. Вижте цялостното изображение - рисунката, пълна с детайли, може да е сигнал, че детето е разфокусирано и има скрито безпокойство. Крайната липса на детайли обаче може да говори, че малкият художник крие нещо. Обърнете внимание как са разположени фигурите - централно поставената ни подсказва кой заема ключова роля в детския свят. Неестествено едър персонаж може да е значим, но и заплашителен. Липсващите герои са не по-малко важни от присъстващите, защото показват с кого детето няма връзка. Същото важи за липсващите елементи - доста буквален пример е, че човекът без уши в илюстрацията "не слуша" детето.
Още много любопитни начини за анализ и как тези знания да бъдат приложени, за да бъде връзката между малки и големи по-цветна, силна и щастлива - ще научите тази неделя.
Научете повече във Facebook събитието ТУК!
