Не те обичам, дъще и не очаквай и да го направя. Аз съм само твоя проводник, за да дойдеш тук, на Земята. Не идвай с големи очаквания. Аз ще бъда твоята първа стряха, утробата, която да те приюти.
Не очаквай от мен чудеса. Аз съм само една обикновена жена. Милиони по света са родили преди мен и ще родят след мен. Ти не си единствената и неповторима дъщеря. Има милиони деца по света, които са нечии дъщери. Не очаквай от мен да поемам твоите задължения, да чистя твоите грешки и всякога да бъда край теб.
Давайки ми името майка, знай, че аз не съм перфектна и идеална. И никога няма да бъда. Не съм супер герой, не съм вълшебница или маг. Аз съм само жена, готова да дари плътта си за живот. Не очаквай, дъще, че винаги ще бъда силна и няма да те лъжа. Ще го правя, дете, вярвай ми. Ще те излъжа, когато съм тежко болна, ще плача, когато ме боли, понякога дори ще ме виждаш с помръкнали от болката очи.
Не съм съвършена, повярвай го колкото се може по-скоро. Не винаги ще ти давам най-добрите съвети, защото ти ще минеш по нови, неотъпкани от мен пътища и чувства. Понякога ще бъда сляпа и глуха за болката ти, защото ти също ще ме лъжеш.
Ако си мислиш, че съм невероятен кулинар - о, не. Ще има изгорели кексове, пресолени манджи, напоени с олио понички. Не си прави илюзии, че имаш най-красивата майка. Ще ме виждаш събота сутрин с рошава коса, обрасли вежди, подпухнали очи, пъпчици, а след време и с побелели коси.
Не си мисли дъще, че моите рамена са като на Херкулес. Моите се огъват под напора на житейските тежести. И аз, дъще мога да падна в лепкавата кал на неуспеха и страданието. Мога, защото коленете ми все някога ще се подадат.
Не си мисли, че в моето сърце всичко е райска градина. Там има и тръни, грозни думи, лоши дела. Аз съм човек, дъще, не Бог. За теб ще бъда възрастна, но ще ме виждаш да гушкам стария си одърпан мечок. Не се чуди, детето в мен винаги ще живее. Не се учудвай, ако ме видиш да се мятам на гърба на баща ти и си играем на конче. Любовта ми към него е безгранична и има нужда от глътка лудост и младежка емоция.
Не те обичам, дъще. И ти обещавам, че ще те оставям да падаш в калта и сама да се изправяш. Няма да ти помогна за първите стъпки, защото ти можеш и сама. Не съм толкова умна, дъще, колкото ти се иска. Ще дойде ден и ще се чудиш защо ли си ми се възхищавала като дете. Колкото по-скоро прогледнеш, толкова по-щастлива ще бъдеш.
Коя съм аз ли? Твоята бъдеща майка. Една обикновена жена с великански дози мечти. Имам много ранички в душата, но и аз съм ранявала. Боря се за земното и духовното си оцеляване, извървяла съм стръмни урви, а междувременно камъните са ранили кожата ми. Животът ме научи да падам на колене и да прощавам, да замълчавам, когато отвътре е изригнал вулкан от думи.
С две думи, искрено и откровено – не съм перфектна, дъще. Затова и не те обичам. Аз просто... те обожавам. И всичко, което съм научила ти подарявам. Не съм перфектна, дъще, не съм. Не те обичам, разбери. Чисто и просто, по човешки наивно и богоподобно, аз те обожавам!
Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot
