Днешните деца са по-заети и от родителите си. Затрупани с домашни и извънкласни дейности, запълнили деня си с всевъзможни задачи и приели електронните устройства за естествено продължение на ръцете си, те пропускат най-важното от детството си – забавлението. Том Ходжкинсън смята, че осигурявайки достатъчно свобода на децата, ние всъщност правим най-доброто за тях, защото ги учим на самостоятелност.
"Безгрижният родител” е вече на разположение на всички, които искат да превърнат родителството в леко и приятно преживяване. А революционното е в това, че не се налага да правите нищо особено, а просто да оставите детето на мира.
От позицията на баща на три деца Том Ходжкинсън добре знае, че родителите са безкрайно уморени и в ежедневието не остава никакво място за игри и безцелно шляене. Децата пък са под постоянен надзор от мама и татко, учители, треньори, което ограничава развитието на вътрешния им авторитет и способността да намират стимул вътре в себе си. Точно затова авторът призовава към по-безгрижно отношение към задачите и отговорностите, без това да се бърка с безотговорност и немарливост. Ходжкинсън възприема мантрата на Д. Х. Лорънс от 1918 г. и заявява "Оставете ги на мира!”. Безгрижният родител според Ходжкинсън е човек, който не е фиксиран във възпитанието по учебник, не обсебва и не обгрижва прекалено. Така и родители, и деца успяват да намерят време за себе си, в което да си почиват и да се забавляват повече. А не е ли това хубавото на живота?
Откъс от книгата:
Нездравословните дози трудова етика са сериозна заплаха за детството. Високи цели, тестове и дълги учебни часове задушават чрез тираничен и обсебен от работохолизма надзор годините, които би трябвало да бъдат отдадени на игри и занимателно изследване. Комерсиални интереси, приели формата на самоучители и компютърни игри, окупират свободното време на децата. А вманиачени родители само утежняват положението, като превръщат детството в години на стрес, настървена борба и надпревара. Дните на децата ни са претрупани с дейности, организирани от възрастните: балет, джудо, тенис, пиано, спортни състезания, проекти. Вкъщи ги забавляват компютри и огромни екрани. Затворени и закопчани в колите, те са принудени да слушат образователни записи. Амбициозни майки тормозят обърканите си десетгодишни чеда с часове писане на домашни, като им внушават неясния страх от „бъдещите работодатели“. После им купуват игрови конзоли „Нинтендо“1 – абсурдни и скъпи джаджи, от които се очаква да внесат елемент на реалност в компютърните игри. Само въпрос на време е децата с претоварен график да се сдобият със собствен смартфон „Блекбъри“.
Какво стана с игрите? Сещам се за карикатура в „Ню Йоркър“. Две хлапета на детската площадка са се вторачили в личния си органайзър и едното казва на другото: „Мога да те вместя за непланирана игра следващия четвъртък в четири.“
Всички тези дейности изискват много разходи и време от и бездруго изтормозения родител. И не оставят място за безгрижно шляене и свободни игри. Другият им страничен ефект е, че правят децата неспособни да се грижат сами за себе си. Когато стимулите идват от външен фактор, независимо дали е треньор, компютър или телевизор, малчуганите губят способността сами да си измислят игри. Просто забравят как се играе. Спомням си как най-голямото ни дете – жертва на хронично свръхстимулиране от страна на своите загрижени родители – в момент на отегчение изкрещя: „Искам... малко... забавление!“ Отрезвяваща реакция, особено ако е на петгодишно хлапе. А сега какво да правя? Какво да правя после? Такива въпроси задават свръхстимулираните деца. Какво се е случило с тяхното въображение, с тяхната находчивост?
Все пак има изход от капана на родителската свръхвманиаченост. Едно простичко решение ще направи ежедневието на децата ви приятно, а на вас ще помогне да отгледате щастливи, самостоятелни личности, способни да изградят собствения си живот сами, без да зависят от своята вездесъща мама. Наричам го безгрижно родителстване, а нашата мантра е просто: Оставете ги на мира. Страхотното откритие, че ленивият родител е добър родител, ми подсказа следният пасаж от есето на Д. Х. Лорънс „Възпитанието на хората“, публикувано през 1918 г.: „Как да започнете да възпитавате едно дете? Първо правило – оставете го на мира. Второ правило – оставете го на мира. Трето правило – оставете го на мира. Това е всичко.“
