Алекс е едно от тези момичета, които сякаш се събуждат с усмивка и черпят нестихващата си енергия от светлината и вятъра. В този разговор научаваме обаче и за ежедневието на един активно спортуващ млад човек напоследък, когато слънцето не спира да ни изкушава по…балконите!
Бали?... Едва ли! Какво ще кажеш за тази рима, Алекс?
С моя приятел планирахме в момента да се излежаваме под някоя палма с кокосов орех в ръка, но уви вселената имала други планове. Винаги съм се стремяла да не се ядосвам за нещата, върху които нямам контрол, а да се фокусирам върху собствената си реакция на дадена ситуация. В случая ничия вина е, че избухна масова зараза, но от личното решение на всеки един от нас зависи колко успешно ще се справим с нея. И макар да отмених едно пътуване, което чакаме повече от година, вярвам, че взехме правилното решение. Когато все пак стигнем там, ще можем още повече да оценим какво ни дава животът.
Какво е новото за теб в последните дни, когато ритъмът на живот се забави и човек сякаш има и повече време за себе си?
Аз съм от онези хора, на които е много трудно да стоят на едно място. Доколкото съм слушала от родителите ми, това не се е променило за 24 години. Движението е моят начин да подържам съзнанието си спокойно. Текущото положение определено е изпитание за характера ми, но и възможност да практикувам търпение и приемане. Стремя се все пак да правя нещата, които обичам и да свърша други, които отлагам отдавна.
Четох, че в момента има нов вид стрес – а именно, че си пропиляваш свободното време, което карантината ни дава. Искам да успокоя всички, че и аз не пиша следващия бестселър, нито създавам новия Facebook. Не се чувствайте длъжни да сте продуктивни постоянно, а се наслаждавайте на това, че можете да ядете повече домашна храна, че не висите в задръствания, че имате време за близките си и най-вече за себе си... дори това да означава да прекарате деня пред телевизора по пижама, с рошава коса.
Ти си добър пример за това, че оставането вкъщи в никакъв случай не е равносилно на социална изолация – поздравявам те за тренировките, които започна да излъчваш – разкажи ни повече за тях?
Както вече споменах, движението винаги е било неразделна част от ежедневието ми, която превърнах в професия. Текущата ситуация изправи всички треньори пред много несигурно бъдеще и се наложи бързо да иновираме. За щастие разполагаме с технологии, които ни позволяват да държим връзка с клиентите си и да им помагаме да поддържат прогреса, което сме постигнали, без да напускаме дома си.
Реших да излъчвам онлайн тренировки по мобилност за всички, които посещават подобни класове и за всички онези, които отдавна се канят да пробват, но все не разполагат с време. Самите видеа се излъчват на живо, но дори някой да ги изпусне, може да изгледа записа по-късно в удобно за него време. Тренировките са напълно безплатни, достъпни за всеки и се излъчват във Facebook профила ми, който е публичен. Получих изненадващ брой положителни реакции не само от мои "възпитаници", но и от много непознати, които са разбрали за инициативата.
Призовавам всички мои колеги треньори, инструктори и спортни центрове да се включат в инициативата, макар да разбирам, че за повечето това е единственият доход. Опция е да оставите сметка, на която хората да ви пратят нещо символично по тяхна преценка. Замислете се колко хора ще са ви благодарни и ще станат ваши последователи, когато карантината отмине!
Какво включва една тренировка по мобилност, елементи от кои по-популярни спортове намират място в твоите класове?
Мобилността е честно бъркана с разтягане. И макар да ставаме "по-гъвкави", когато правим упражнения за мобилност, ние всъщност ставаме по-подвижни. Мобилността се занимава най-вече с увеличаване обема на движение на ставите. Покрай тях обаче сухожилията и лигаментите се отпускат и издължават, всички малки мускулчета, които правят едно движение възможно укрепват и ни правят по-силни. Затова обичам да казвам, че мобилността не е нито разтягане, нито силова тренировка, тя е всичко това и много повече.
Като бивша състезателка по спортна гимнастика, съм разбрала колко е важно частите на тялото да работят в синхрон, ако искаш да направиш някое впечатляващо упражнение без риск от контузии. Необходимо е на първо място да поработим върху дефицитите на движение и да заздравим поддържашата мускулатура и чак тогава да прогресираме към желаното упражнение или поза.
В моите тренировки добавям и много елементи от гимнастиката, които са ми помогнали, но ежедневно се срещам и с други спортисти, с които обменяме опит и идеи.
А какво ще ни кажеш за "стойките" и тук не питам за едноименното село в Родопите?
Стойките на ръце са именно една готина и впечатляваща позиция на тялото, която ще ви събере доста лайкове в Instagram. В момента е много модерно сред трениращите да се учат да балансират на ръцете си. И много хора идват с погрешните очаквания, че щом са тренирали Х време, за 1 месец ще научат да правят нещо, което на гимнастиците им отнема години. С ясното съзнание, че ще откажа много хора – ами не става така.
Трябва да сте двойно по-упорити, инатливи и търпеливи от един професионален спортист, ако искате дори една посредствена стойка да направите. Пригответе се за много пуфтене, уморени китки и хиляди, хиляди опити да намерите баланс. Колкото и обезкуражаващо да звучи, гарантирам ви, че нищо не може да се сравни с усещането, когато задържиш първия си хендстенд без чужда помощ.
Ти се занимаваш и с йога – това ли е… короната на живота според теб?
С йогата се запознах в доста интересен период от живота си, когато за много кратко пораснах много бързо (очевидно не на ръст). По тази тема не обичам да използвам суперлативи и да разказвам как съм преоткрила себе си. По-скоро йогата е достъпно средство за отделяне на внимание към Аз-а, а оттам вече идва и осъзнаването и по-адекватната реакция на заобикалащия ни свят.
Не знам дали е "короната" на живота, но силата ѝ се състои в това да те задържа тук и сега, да изолира така или иначе заетия ти ум от всичко, което е извън постелката. Смятам, че с повече усет и целенасоченост всяко едно нещо, което правим, може да се нарече йога – стига да фокусираме вниманието си върху него и да се освободим от очаквания.
Какво те мотивира да тренираш, имаш ли съвет за справяне с мързела?
При мен никога не е имало нужда от външа мотивация, за да си обуя клинчето и маратонките. Може би, защото тренирам от съвсем малка (6-годишна), може би защото винаги съм виждала повече позитивните ефекти от движението, но може би най-вече защото самата аз се идентифицирам като човек, който се движи.
Всички си имаме изградена представа за себе си – било тя позитивна или не чак толкова. И е много трудно, колкото и разумни аргументи да дадем на един човек, от раз да снемим перспективата му как се възприема. Като треньор, ежедневно се сблъсквам с хора, които се опитват да намерят по-добрата версия на себе си.
С времето осъзнах, че това да се вземеш в ръце и да пожелаеш да се промениш е най-важната стъпка, която произлиза от вътре в човек. Не можем да замъкнем някого насила да тренирам и да очакваме да го приема с отворени обятия.
Оттам нататък е взаимно усилие на инструктор и трениращ да запазим този плам горящ, като следим положителните резултати и си поставяме достижими цели. В общия случай се стига до един момент, в който хормоните на щастието те завладяват след всяка тренировка и се пристрастяваш към усещането.
В последното ти видео не си сама – виждаме още двама участници - Мишо и Чери, какво е тяхното вдъхновение за взаимодействие с постелката?
Мишо и Чери (той е пудел) са моето семейство в момента. Няма нужда да казвам, че и двамата са много активни. Мишо се е занимавал професионално със сноуборд, играл е тенис усилиено, а от известно време е преподавател по йога и мобилност. Чери пък е мастър на безразборното търчане нагоре-надолу в стил тасманийския дявол. С Мишо си партнираме в доста от тренировките, които водим, а Чери взима участие във видеата главно, за да радва своите фенове.
Интервю на Елисавета Петрова
