Вече не ми се бърза за никъде...


Вече не ми се бърза за никъде...
Снимка: iStock/Guliver

Вече не ми се бърза за никъде.

Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...

И пропуснах толкова много мигове –

ей така – в непрекъснато тичане...

И прескочих толкова много вечности.

... Почти безкрайни са били, вероятно.

Цялата ми необятна човечност –

сега си я искам обратно.

Вече не ми се бърза за никъде.

Бавно пристъпвам. Оглеждам се.

Толкова много забързаност... Стига ми.

Слизам на гара „Надежда”...

За какво беше цялото тичане?

Никой не може да хване времето...

Време има за всичко. И за обичане.

Всъщност, най-вече за него...

Автор: irini

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Силна


Реклама

Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат.

Съмърсет Моъм

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама