Късам, джиросвам, финито, точка. Няма вече нито химия между нас, нито физика, нито геометрия, още по-малко география. Никви разказвателни, нито пък точни науки. Обаче ми е малко съвестно да подходя в стил „право куме в очи“. Щото той мъкне цветя, влачи закуска в кревата, помпа гуми на околовръсното и ходи до денонощния да ми купува шоколад. Освен тва се пъне с изненади, подаръци, мили жестове – бе, същински дядо Коледа, ама младее, в разцвета на своите 35.
Трябва ми фин подход, деликатен, да му пощади чувствата. Решавам да съм нетърпима. Не ми е хич трудно щот съм си природно надарена. Тва за гадните номерца, за ударите под кръста - мене ме питай!
Вместо мачовете на европейското настоявам да гледаме турски сериал 412-та серия. Кандисва. Изхвърлям любимите му моторджийски ботуши с мотива, че са демоде. Оттогава кара по джапанки. Натирвам го да си обръсне мустаците дето ги пуска от 4 години. Маха ги със замах, а на всичко отгоре по собствена инициатива отива на педикюр. Уф, тукмак! По-трудно ще го изкоркам, отколкото да изтегля пари от КТБ. Трябва ми друг метод, вече сама на себе си ставам доста притивна. Ама нежен, внимателен подход, сещаш се. Няя да е гот да го изплющя пред всичките ни познати и приятели. След тва ще има едни утешения, разпити, съчувствия - ще му смачкат мачо-фасона.
Сложна ми е задачата, отговорна. Седя си кротко и изведнъж ме блъска в главата вдъхновение както тир се забива в къща на завой. Идеята цепи мрака с фенерче. Влизам във фейса и слагам снимка. Двамата на плажа и той ме носи на ръце към водата. Събираме около 902 лайка + три коментара от министърката на туризма как гръцкото море е по-калпаво от нашето. Написвам в поста: „Аз и бившия“.
Ми да се сеща, бе, дискретно съм му намекнала.
