Здравословното хранене – мода или необходимост?


Здравословното хранене – мода или необходимост?
Снимка: Thinkstock/ Guliver

Епидемията от затлъстяване, която започва в САЩ в края на 70-те години, в момента се разпространява из целия свят, като бързото хранене е един от нейните вектори.

Между 1984 и 1993 година броят на ресторантите за бързо хранене във Великобритания се е удвоил, както и процентът на затлъстяване сред децата. Затлъстяването сред децата е много по-малък проблем в Италия и Испания, където хората харчат относително малко за фаст фуд. Нарастващата популярност на бързото хранене е само една от множеството културни промени, донесени от глобализацията. Въпреки това, изглежда че където и да отидат веригите за бързо хранене, талиите на консуматорите им започват да растат. В Китай делът на тийнейджърите с наднормено тегло се е увеличило приблизително три пъти през последните десет години. В Япония яденето на хамбургери и пържени картофи не е направило хората по-руси, но пък ги е направило по-дебели. Някога хората с наднормено тегло са били рядкост в Япония. Националната диета от ориз , риба, зеленчуци и соеви продукти се смята за една от най-здравословните в света. В унисон с глобалната тенденция към затлъстяване, българските малчугани бързо се нареждат сред западните и американските си връстници. Всеки 5-и ученик у нас е с наднормено тегло, а България е на второ място в света, след САЩ, по затлъстяване и свръхтегло в тази възрастова група.

През хилядите години, белязани от оскъдица на храна, човешките същества са развили ефикасни механизми за запасяване с енергия под формата на тлъстина. Доскоро обществата рядко се радваха на свръхизобилие от евтина храна. В резултат на това телата ни са много по-добри в качването на тегло, отколкото в свалянето. Здравните власти отдавна са направили заключението, че превенцията, а не лечението предлага най-добрите надежди за спирането на световната епидемия от затлъстяване. Американчетата в момента получават 1/4 от всички зеленчуци, които консумират, под формата на пържени картофи или чипс. Проучване на рекламите в Европейския съюз открива, че 95% от рекламите за храна насърчават консумацията на храни, богати на захар, сол и мазнина.

България не е останала встрани от мисълта как да се храним по-здравословно, но тук инициативите са предимно на ниво идеи и все още няма сериозни ограничения за маркетинга на вредни храни. Наредби за храни за малки деца и такива на зърнена основа определят какво могат да съдържат бурканчетата и кутийките.

В България точна законова дефиниция на вредна храна няма, но все повече нахлува мнението, че рекламата на хранителни продукти, насочени към децата, трябва да бъде ограничена. Децата не бива да са тези, които правят избор какво да ядат, защото са силно податливи на внушения и нямат никакви знания и опит в правилното хранене.

Д-р Райна Стоянова ще бъда лектор на еднодневно обучение, в рамките на което ще разкаже синтезирано какви са основите на здравословното хранене и какво ни коства да се храним здравословно. Семинарът ще се проведе утре, 22 януари, в Хотел Експо, гр. София, а организатор на събитието е Академия Респонса – обучителен център, развиващ иновативни обучения за усъвършенстване на личностните и професионални компетенции.

Не пропускайте последната възможност да се възползвате от ограничения брой оставащи свободни места на промоционална крайна цена от само 80 лв.!

 Всичко за семинара може да намерите ТУК

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Здраве


Реклама

Мъжете може да са открили огъня, но жените са открили как да си играят с него.

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама