Навярно много хора се чудят как е протичало ежедневието на предците ни преди векове, когато природосъобразният начин на живот не е бил въпрос на мода, а начин на живот; когато технологиите са се свеждали до нов метод за прекопаване на нивата или когато жените са раждали в уюта на своя дом. В интерес на истината, ако имате път към Америка, много лесно можете да си дадете отговор на този въпрос. В противен случай, днес ще ви запознаем с философията на живот на жените амиши.
Амишите са общност, която населява щатите Охайо, Пенсилвания и Индиана. Техните вярвания издигат в култ общността, а не индивидуалния човек. Спазват абсолютно всеки пасаж от Библията и живеят така, както са живели техните предци преди 300 години по простата причина, че възприемат всеки "цивилизационен” лукс е дело на Дявола.
В това малко общество жените амиши се явяват пазителки на домашния уют. Те ревностно пазят преградата, която ги отделя от "другия свят" - не ползват социално осигуряване, не гласуват и отказват всякаква помощ от държавата. Отглеждат различни плодове и зеленчуци, но никога не ги наторяват изкуствено, което е и причина тяхната продукция да е изключително желана на американския пазар. Още от съвсем малки тези дами се научават на типично женски занаяти – плетене, шиене и готвене.
Дрехите на амишите се произвеждат лично от тях. Само до преди няколко години те дори не са използвали готови платове, но постепенно започват да ги допускат в живота си. Дрехите им нямат ципове и копчета, а се затварят се с помощта на шнурове, връзки и кукички. Най-традиционното женско облекло включва тъмно синя или черна дълга рокля, допълнено от шапчица тип "боне". Неомъжените амиши могат да бъдат разпознати по белите престилки, а задомените съответно носят черни. Както може да предположите, бижутата и цветните дрехи са точно толкова забранени, колкото и звукът на радио или телевизор.
Жените амиши сключват брак само с господа от тяхната общност. Тъй като не използват предпазни средства, прието е едно средностатистическо семейство да има между 10 и 15 деца. Разбира се, всеки един от наследниците е роден в домашни условия и носи библейско име. Задължителното им образование е до 8 клас, като след това детето се съсредоточава върху задълженията си във фермата.
Въпреки че са родени и възпитани в амишки семейства, децата не са задължени да станат членове на общността. На 16-годишна възраст те биват освободени от повечето църковни ограничения. С това започва периодът на т. нар. "скитане", в който младите опознават света и търсят партньор за брак. В края на "скитането" те трябва да оповестят решението си - живот в общността или извън нея. Изключително малък брой от тийнейджърите амиши решават да загърбят общността, в която са отраснали, защото не познават нищо от "външния свят". Дори някое от децата да се изкуши от цивилизацията, само след няколко месеца то моли за прошка възрастните членове на общността и се връща обратно.
