Рано сутрин. Алармата ви подсеща, че поредният делничен ден, в който с мъка трябва да стигнете до офиса, е дошъл. А така ви се иска да сте на някой самотен остров и да не мислите за нищо друго, освен за красивия залез… Звучи ви познато, нали? А сега си представете, че един ден се събуждате и решавате да загърбите стереотипите, страховете си и всичко познато и да отплавате на далеч. Ако си мислите, че това е невъзможно, днес ще ви запознаем с Мира, Иво и Мая, които са превърнали мечтата на милиони хора по света в реалност. Преди няколко години българското семейство продава цялото си имущество, за да обикаля света на борда на катамарана Фата Моргана.
Здравейте, пътешественици! Къде ви откриваме в момента?
Намираме се в Архипелага на Перлите, не далеч от западните брегове на Панама, в Тихия океан, край едно малко островче. Тук всяка година между месеците юли и октомври пристигат стотици китове да раждат бебета. Около нас в момента плуват семейства китове. Идват близо до лодката. През деня ги гледаме как скачат, а нощем ги чуваме как издишат наблизо в тъминиата... В компанията на китове сме, усещането е неописуемо.
Колко смелост се иска, за да загърбиш досегашния си живот и да поемеш по съвсем нов път?
Не знам, не много. Не е смелост. Ние не сме си представяли дори, че подобно нещо е възможно - да живееш на лодка в морето и да обикаляш света, децата да не ходят на училище, а ние да не ходим на работа. Един ден чухме, че хората го правят и се заразихме с идеята. Знанието, че подобно нещо е възможно и не сме нито първите, нито единствените ни накара да се решим. Иначе аз (Мира) съм безкрайно страхлива...
Колко дълго обмисляхте решението си да заживеете на платноходка?
Заразихме се с идеята през 2006 година, но тръгнахме през 2012-та - първо с една каравана, за да търсим лодка 6 месеца, после няколко месеца ремонтирахме лодката и през юли 2013 г. потеглихме по море. Преди да тръгнем изчетохме много книги и статии в интернет, но освен тези теоритични знания нямахме никакъв опит в мореплаването и не знаехме нищо за яхти.
Как реагираха децата, когато разбраха какво ги очаква?
Виктор беше на 9 години, когато му казахме какво мислим да правим. Той каза, че го е страх от акули. Мая беше на 3 години. Но когато потеглихме Вик вече беше на 15 и не много ентусиазиран, а Мая на 9г. нямаше търпение. За съжаление, на Вик не му хареса този начин на живот и след 2 години с нас се прибра обратно в Канада. Вече е пълнолетен и си има свой живот. Разбрахме, че за тийнейджърите е трудно да се отделят от живота, с който са свикнали. Колкото са по-малки децата - толкова по-добре!
Имате ли предварително начертан маршрут или го измисляте на момента?
Знаем горе-долу къде искаме да отидем в следващите месеци и накъде сме тръгнали, но понякога идеите се променят в зависимост от това какво се случва или кого срещаме. Често импровизираме, но винаги се съобразяваме със сезоните и времето в района. Има ураганни райони и райони, където може да се плава само в една посока заради теченията и ветровете, та не можем да ходим точно където си поискаме. Сега например срещнахме Радо в Панама, който от много години живее в Никарагуа и той ни покани на гости. Нямахме намерение да ходим там, но ще отидем заради него. Иначе сме се запътили към Азия, но преди това ни предстои да плаваме до Еквадор, където ще чакаме подходящия сезон за прекосяване на океана (докато чакаме ще се разходим по суша до Перу и Боливия)и през април- май 2016 – към Галапагос и оттам към Френска Полинезия, после Нова Зеландия, Австралия и Азия. Там ще пообикаляме доста по суша.
Когато акостирате в дадена държава, за какъв период оставате? Имате ли време да опознаете културата, местните нрави и обичаи?
Оставаме за колкото ни се иска, в рамките на визата. Има места, където на влизане ни дават престой 1 месец, 3 месеца или 1 година и стоим докато ни писне. Ако много ни хареса, си удължаваме визата. Понякога бързаме, за да не изтървем хубавото време за плаване или сезона и няма достатъчно време да опознаем културата колкото на мен би ми се искало. Аз бих останала навсякъде с години. Иво все бърза да види следващото място. Но няма време, има прекалено много места по света, които искаме да видим... На малките острови 1-2 седмици са достатъчни, а в по-големите държави се застояваме 1-2 месеца.
В тази връзка – кои страни са успели да ви впечатлят най-много?
Най-много харесахме Гватемала, Колумбия, Доминиканската Република, Тринидад и Тобаго. От Карибските острови любимка ни е Доминика. В Аруба също си изкарахме много хубаво. На Мая Аруба е най-любима.
Как успявате да се издържате повече от 2 години? Има ли хора, които подкрепят финансово начинанието ви?
Тръгнахме със спестявания и решихме, че след като инвестираме голямата сума от продажбата на къщата ни в Канада за лодката, електрониките, слънчевите панели и машината за правене на вода, за всички необходими системи, които са стабилна първоначална инвестиция, решихме да живеем по възможно най-пестелив начин. Не е важно какъв приход имаш, а колко са ти разходите. Живеем невероятно скромно и разходите ни са сведени до минимум. Не плащаме такси, наем, ток, вода, даже гориво за лодката, защото се движим предимно на платна с вятър.
След известно време започнахме да имаме и приходи. Аз пиша статии за едно карибско вестниче, а и много хора от цял свят и най-вече от България ни пращат дарения чрез един бутон в блога ни thelifenomadik.com и във Facebook - Faceook/The Life Nomadik. Аз публикувам снимки и пиша истории за нашите приключения по света, което вдъхнови доста хора за един различен начин на живот и в знак на благодарност те ни изпращат по някой друг долар от време на време (за бира и сладолед).
За нас всяко дарение, дори и когато е само 5$ е голям празник, много ни радва, не само защото можем да си позволим да си купим повече неща (например аз събрах за фотоапарат от даренията, а Мая получи доста подаръци и хапна доста сладоледи), но и защото за нас това означава, че хората ни подкрепят и оценяват това, което правим, както и усилията ми да пиша блога. Имаме и спонсори - най-невероятният магазин за каяци в България (kayakshop.bg) ни подари каяк – безценен е, защото само с него се придвижваме от лодката до брега.
Освен това, вече има интерес от хора, които желаят да ни идват на гости за седмица-две срещу заплащане (хотел Фата Моргана- катамаран с всички луксове и удобства, който може да ви отведе на райско местенце). И не на последно място - мисля да публикувам книги, които ще финансират това пътешествие. Вече почти завърших написването на първата книга за това как си търсихме лодка, как избрахме точно този катамаран, как го ремонтирахме и потеглихме из Карибите, грешките, които допуснахме и уроците, които научихме. Книга с практически съвети, но също така и доста поетично написана- разказ за премеждията ни в началото „Фата Моргана. Началото“ (Заглавието подлежи на промяна). Надяваме се да я завърша и да бъде публикувана на български до края на тази година или началото на другата.
Кои са най-големите опасности, които дебнат мореплавателите? Има ли пирати?
Има много опасности, но не толкова колкото са опасностите, дебнещи обикновения градски човечец, живеещ насред джунгла от сгради и свирепи автомобили. Има пирати, но те са край Източна Африка, Хондурас, Венецуела и някои други места, които се знаят и където не ходим. Както в Ню Йорк има квартали, дето нощем не са за препоръчване. Ако не се навираш в хралупата на мечката няма страшно. Най-опасен е Нептун, когато се развилнее... Бури, светкавици, огромни вълни и силен вятър с насрещни течения, но ако следиш прогнозата и не ходиш край Нос Хорн например няма страшно (или поне не е чак толкова страшно).
Липсва ли ви нещо от живота на сушата?
Когато сме на някое райско необитаемо островче, ни липсват магазините с евтини хранителни стоки. Липсва ни нормалният превоз на сушата - все ходим огромни разстояния пеша, с автобуси или на стоп. Липсва ни пералната машина, продължителния душ, прахосмукачката, но с всичко това се свиква доста лесно и се превръща в "нормалното“ за нас. Нещата, които имаме вместо всички тези сухоземни удобства, си струват. Имаме си най-големия басейн в света и си се къпем и гмуркаме по цели дни, имаме си безплатен превоз до недостъпни диви острови, имаме си дом, който ни следва като черупката на един голям романтичен охлюв-приключенец. Където и да отидем сме си у дома!
Какво в свободата?
За всеки е различно. За нас свободата е да пътешестваш и да си независим от нещата, които ни ограничаваха преди - работа, училище, имоти, държава.
Благодарим ви! Пожелаваме ви попътен вятър и много страхотни преживявания!
